Робин Хоб - Съдбата на Шута

— Ще се погрижа Кетрикен да научи — обещах му, без да му казвам как смятам да го направя.

— Тази вечер успяхме да разрешим една загадка, но се натъкнахме на друга, още по-голяма. Кой е той? Какво е? — замислено попита Шутът.

— Черния мъж ли имаш предвид?

— Разбира се.

Свих рамене.

— Може би някакъв отшелник, който живее на острова, приема дарове от суеверните посетители и устройва засади на останалите. Това е най-простото обяснение. — Сенч винаги ме бе учил, че най-простото обяснение обикновено е и най-вярното.

Шутът поклати глава и ме изгледа невярващо.

— Не. Не можеш да вярваш в това. Никога не съм усещал от човек да се излъчват такива поличби… не и откакто за пръв път срещнах теб и усетих някаква… значимост. Той е важен, Фиц, страшно важен. Може би най-важният, когото сме срещали. Не усети ли значението му, как висеше като мъгла във въздуха?

Отдръпна снега от лицето си и развълнувано се наведе напред. На върха на носа му висеше една последна алена капка. Посочих я и той я избърса небрежно с изцапания си ръкав.

— Не. Не усетих нищо такова. Всъщност… ох, Еда и Ел! Защо се сещам чак сега? Не го видях, когато постовият извика, а когато ми го показа, ми се стори, че виждам само сянката му. Защото не го долових с Осезанието. Изобщо. Беше пуст като Претопен… Той е Претопен, Шуте. И това означава, че няма начин да се предвиди какво може да направи.

Въпреки уюта на шатрата ме побиха студени тръпки. Бяха минали много години, откакто си бях имал работа с Претопени, но жестоките спомени не бяха избледнели. Една от задачите ми като чирак на Сенч бе да избивам колкото се може повече от тях, по възможно най-експедитивен начин. Смъртта, която сеех сред народа на Шестте херцогства, все още ме преследваше, макар да знаех, че нямаше друга алтернатива. Претопяването премахваше всичко човешко от жертвите си и бе необратимо.

— Претопен? Определено не! — Изумената реакция на Шута ме върна в настоящето. Той поклати глава. — Не, Фиц. Не е Претопен. А почти обратното, ако изобщо е възможно. Усетих у него тежестта на хиляди животи, важността на десетки герои. Той… той измества съдбата. Също като мен.

— Не разбирам — казах с безпокойство. Не понасях, когато Шутът говори по този начин. А той го обожаваше.

Той се надигна с блеснали от въодушевление очи. Вдигна чайника от огъня и наля врялата вода в чашата и купата. Лъхна ме аромат на джинджифил и канела.

— Всеки отделен миг е изпълнен с безброй най-различни избори. Човек дотолкова свиква с това, че дори аз понякога трябва да спра и да си напомня, че правя избор дори тогава, когато ми се струва, че не е така. Всеки поет дъх е избор. Но понякога на човек му се напомня насила, понякога срещаш някой така натоварен с възможности и потенциал, че самото му съществуване те кара рязко да се завърнеш в реалността. За мен ти и досега си такъв. Самата невероятност на съществуването ти ме оставя без дъх. Открил съм сравнително малко разклонения на бъдещето, в които те има. В повечето от тях си умрял като дете. В други… е, не е нужно да ти разказвам за всички начини, по които умираш. Колко пъти си се измъквал по най-невъзможни начини от лапите на смъртта? Повярвай ми, Фиц, в паралелните на нашата реалности в тези моменти ти си намирал края си. А ето че си тук, до мен, напук на всички вероятности. И с твоето съществуване, с всеки дъх, който поемаш, ти променяш цялото време. Ти си като забит в сухо дърво клин. С всеки удар на сърцето си нанасяш удар по „какво би могло да бъде“ и така отваряш бъдещето и представяш стотици, хиляди нови възможности, всяка от които се разклонява в стотици, хиляди посоки.

Спря, за да си поеме дъх. Забеляза киселата ми физиономия и се разсмя.

— Е, независимо дали ти харесва или не, ти си моят Изменящ. И по същия начин усетих и него, Черния мъж! Толкова много възможности кипят около него, че едва го различавам. Той е по-невероятен дори и от теб!

Извади черна кърпичка от ръкава си и избърса всички следи от кръв по лицето и ръцете си. Сгъна я внимателно и я прибра. После се облегна на възглавниците си и впери поглед в полусенките на тавана.

— И нямам представа кой или какво е той. Никога досега не съм го зървал. Какво означава това? Нима идването ни тук е направило възможно влиянието му върху бъдещето?

Взе димящата купа и ми я предложи.

— Взех само една чаша — обясни извинително. — Нали се сещаш, пътувам с малко багаж.

Поех купата и се насладих на топлината й върху дланите ми. Изведнъж се сетих, че в Шестте херцогства е лято. А лятото изглеждаше безсилно тук, на Външните острови, особено когато лагеруваш върху ледник. Шутът взе чашата, огледа се и леко се намръщи.