Робин Хоб - Съдбата на Шута

Принце, боя се, че трябва да се намесиш между Любезен и Шута. Скараха се и мисля, че Любезен ще прибегне до юмруци.

— Съжалявам — рече Шутът и го каза с толкова чувство, че не можеше да има съмнения в искреността му. Замълча за момент. — Любезен, никога не е късно. Ако истински обичаш Сидел, иди при нея, когато се върнеш в Шестте херцогства, и й го кажи. Дай й време да стане жена и да види дали споделя чувствата ти. Ако ги споделя, радвайте се един на друг. Ако ли не, тогава знай, че връзката ви не би продължила дълго, независимо дали съм се намесил, или не.

Любезен не искаше да чуе това. От алено лицето му стана бледо.

— Настоявам за удовлетворение! — внезапно изкрещя той и се хвърли към Шута.

Само с миг Уеб закъсня да го хване за рамото. Само с миг закъснях да го спра. Любезен скочи върху Шута като котка върху мишка и двамата се затъркаляха по снега. Младежът съскаше като котка. Мисля, че Уеб направи нещо и попречи на котарака също да се хвърли в кълбото. Пристъпих да се намеся, но почувствах принца в ума си, докато вървеше полуоблечен към нас.

Остави ги да се оправят, Фиц. По-добре да го уредят помежду си, отколкото да се намесваш и всеки да заеме една или друга страна. Това зрее отдавна у Любезен и думите няма да са достатъчни.

Но Шутът не се бие. Никога не съм го виждал да се бие!

Е. — Това беше от Сенч и в мисълта му се долавяше мрачно задоволство. — Сега ще му се наложи.

Мисля, че очакваха Любезен бързо да излезе победител. Но познавах Шута по-добре от тях. Може и да изглеждаше слаб, но дори когато бях в най-добрата си форма, винаги успяваше да ми се опъне. Веднъж, когато бях ранен, ме бе носил през снега до дома си. Акробатските му номера пък изискваха както ловкост, така и сила. Затова знаех, че може да победи Любезен, стига да реши. Страхувах се, че ще реши да не го прави. И страхът ми бе основателен. Любезен успя да възседне Шута. Трепнах от глухия звук на юмруците му, когато го заблъска по гърдите, раменете и устата.

Спри ги! — замолих се на принца. — Заповядай им да спрат!

Нека приключат веднъж завинаги — предложи Сенч. Изгледах го свирепо — смятах, че има и други причини да види Шута победен пред насъбралите се мъже.

Тогава аз ще ги спра!

Но още докато пристъпвах напред, ситуацията вече се бе променила. Шутът успя да се извърти настрани и хвана със сгънатото си коляно крака на Любезен. С още едно неуловимо движение заклещи и другия. В следващия миг вече го беше възседнал. Бях потресен, макар и да очаквах да видя как Шутът си отмъщава.

Не го направи. Улови мятащите се ръце на Любезен и ги задържа без никакво усилие. От ноздрите му течеше тъмночервена кръв и капеше върху младежа. Той се помъчи да се освободи, но хватката на Шута се стегна и видях как с неохота изви ръката на противника си, докато Любезен не изпъшка от болка. Котаракът му съскаше свирепо. На пръв поглед Уеб го докосваше съвсем леко, но животното се дърпаше, сякаш бе вързано за верига.

Шутът притисна съпротивляващия се младеж в снега. Усетих яростта на Любезен, че смуглият човек сякаш го направи, без изобщо да се напряга. Обидиш ли някого на тема мъжественост, едва ли очакваш да бъдеш лесно победен от него.

— Свърши се. — Шутът говореше твърдо, не само на Любезен, но и на всички. — Край. Повече няма да обсъждам това с теб.

Изведнъж Любезен омекна. Шутът го задържа още малко, после се надигна от проснатото тяло, направи несигурна стъпка и се изправи. Тъкмо понечи да се отдалечи, когато Любезен скочи и отново се хвърли към него. Скочих в същия миг, когато Шутът ловко отскочи настрани. Двамата с Любезен изведнъж се озовахме гърди в гърди; младежът зяпна учудено нагоре, аз гледах надолу към него. Той отстъпи крачка назад, после се завъртя и изсъска на Шута:

— Казваш, че не ти е любовник, а ето че е готов да се бие вместо теб.

Подобно на кораб с издути платна, Шутът се плъзна в снежната нощ и застана опасно близо до момчето.

— Не ми е любовник — каза спокойно. — Той е много по-скъп за мен. Аз съм Белият ясновидец, а той е моят Изменящ. И сме дошли, за да променим хода на времето. Тук съм, за да се погрижа Айсфир да остане жив.

Пиотре се бе приближил незабелязано до кръга. Видях го как се разтресе в сумрака, сякаш го бе улучила стрела. Хората на хетгурда, събрали се да се позабавляват със сбиването, изведнъж зашепнаха помежду си. Нямах време да ги гледам. Любезен бе като готова за скок котка с мятаща се опашка. Цялото му внимание беше насочено към Шута.