Робин Хоб - Съдбата на Шута

— Знаете, че съм верен на моя принц — рече той.

— Знам — потвърдих.

Запитах се дали и лицето на Бърич е грейнало по същия начин, когато Рицарин го е обявил за свой човек. Изведнъж ми се стори, че съм успял да спечеля сина му твърде лесно. Ако Пъргав имаше половината от верността и куража на Бърич, принцът се бе сдобил с истинска скъпоценност. Пъргав затича да си вземе одеялата, а аз чух зад себе си стъпки и се обърнах. Уеб приближаваше към мен, на две крачки зад него вървеше Любезен. Уеб сякаш прочете мислите ми и каза:

— От момчето ще стане добър мъж.

— Стига да може да израсне като мъж, без да му пречат или да събуждат у него противоестествени апетити — обади се Любезен и пристъпи в кръга светлина.

Никога не бях виждал по-готов да се бие човек. Котаракът му бе като снежен призрак в краката му. Не исках да се стига дотам. Не исках изявления, не исках сбивания. Но не виждах как могат да се избегнат. Шутът заговори преди мен.

— Продължаваш да упорстваш в заблужденията си — каза съвсем спокойно. — И щом трябва да ти се повтаря пак, ще го направя. Не представлявам заплаха за това момче. Случилото се между теб и мен в дома на майка ти беше заблуда, която да даде приемливо обяснение за неочакваното ми заминаване. Не си глупак. Видя, че двамата с Том Беджърлок служехме на принца по начини, които никой не ти е обяснил напълно. Нито на никого. Така че зарежи тази надежда. Повече от това няма да получиш, и ще го кажа направо. Не изпитвам физическо влечение към момчето, нито желая плътта му. Същото се отнася и за отношението ми към теб.

Казаното би трябвало да успокои Любезен, ако това бе истинската му грижа. Но, естествено, не беше. Личеше си от начина, по който котаракът му сви уши.

— А онази, която бе сгодена за мен? — тихо заговори Любезен. — Сидел? Ще кажеш ли, че не си изпитвал физическо привличане към нея и не си желаел плътта й, когато съсипа доверието помежду ни?

Мълчанието и студът, които се спуснаха върху нас, не бяха изцяло по вина на ледника. Рядко ми се е случвало да виждам Шутът да преценява думите си толкова внимателно. Забелязах, че Кокъл е наблизо и слуша. Другите, които се канеха да си легнат, също спряха да видят какво става. Запитах се какво ли ще си помисли менестрелът от вече чутото, да не говорим за онова, което тепърва щеше да се каже.

— Сидел беше мило дете, когато я видях за последен път — спокойно отговори Шутът. — И точно като дете, тя лесно се поддаваше на фантазиите и увлеченията си. Възползвах се от интереса й към мен. Признавам. И вече ти казах защо. Но не съм съсипвал доверието помежду ви. Само вие двамата можете да направите това, и то наистина е ваше дело. Вече е минало известно време и може би, ако сега погледнеш назад, ще видиш, че доверието й към теб е било именно такова — доверие на дете, а не любов на млада жена. Обзалагам се, че е познавала и други младежи, освен теб; не те е избрала наистина, Любезен. Теб просто те имаше и родителите й те одобряваха. А когато се появих аз и тя видя, че може да има избор…

— Не се опитвай да стоварваш всичко върху мен! — Гласът на Любезен бе ниско ръмжене. Котаракът му го повтори като съскане. — Ти я прелъсти и я открадна от мен. А после я захвърли и я остави в позор.

— Аз… — Ясно усещах колко потресен е Шутът. Сякаш не можеше да намери думи. Но когато заговори, гласът му отново бе твърд и овладян. — Грешиш. Видя всичко, което се случи между Сидел и мен. Естествено, точно това бе намерението ми! Не сме оставали насаме и определено не съм я прелъстявал. Вярно, оставих я, но не съм я опозорявал.

Любезен тръсна яростно глава. Колкото по-спокойно говореше Шутът, толкова повече се разпалваше младежът.

— Не! Не, ти съсипа всичко помежду ни с гнусната си похот! А сега ще кажеш, че е било някаква игра или номер. Ти разби мечтите на майка ми за нас и така посрами баща й, че сега тя не може да стои с него в една стая. И всичко това е било на шега? Не. Отказвам да повярвам.

Призля ми. Бях част от тази измама. Гостувахме в дома на Любезен Бресинга и уж се забавлявахме с лов, докато всъщност търсехме принц Предан и Петнистите, които го бяха отвлекли. Когато се наложи внезапно да тръгнем по следите им, лорд Златен бе намерил повод за лейди Бресинга да приеме с готовност заминаването ни. Беше започнал да ухажва най-просташки годеницата на Любезен лейди Сидел и завъртя главата й с богатства, чар и ласкателства. Когато Любезен се опита да се намеси, Златен пиянски му обясни, че младежът също е добре дошъл в леглото му. Направихме го заради принца, за да можем по-бързо да го последваме и да се махнем, без да повдигаме въпроси около внезапното ни заминаване. Но сега ми се гадеше от разрухата, която бяхме оставили след себе си. Изведнъж се уплаших до какво може да доведе това.