Робин Хоб - Съдбата на Шута

— Моля те, недей! Ледено е, а и без това съм измръзнал — оплака се и добави уморено: — Непрекъснато ми е студено тук.

— Нищо ти няма — казах безжалостно. — Дръж го поне докато носът ти спре да кърви. И ще помогне на лицето ти да не се подуе твърде много. И без това имаш синина на едното око.

— Моля те, Фиц — немощно запротестира той и голите му пръсти хванаха китката ми в мига, в който моите докоснаха бузата му.

Допирът ме заслепи за миг, сякаш бях влязъл в полутъмна конюшня от яркия слънчев ден навън. Трепнах и изпуснах кърпата със сняг. Примигнах, но картината сякаш бе запечатана от вътрешната страна на клепачите ми. Не мога да кажа как разбрах какво съм видял. Може би нещо в този затворен кръг на докосване ми го каза. Поех треперливо дъх и посегнах безразсъдно към лицето му с протегнати пръсти.

— Мога да те изцеля — казах му, изумен и останал без дъх от откритието. Познанието за новата ми сила кипеше в кръвта ми и пареше като бренди. — Виждам какво не е наред, счупените парчета и как кръвта се натрупва под кожата ти там, където не би трябвало. Шуте, мога да използвам Умението и да те излекувам.

Той отново хвана китката ми, но този път, за да спре ръката ми. Отново бях разтърсен от връзката, когато заредените му с Умение пръсти докоснаха кожата ми. Той бързо премести хватката си върху ръкава ми.

— Не — рече тихо, но на подутото му лице заигра усмивка. — Нищо ли не си научил от „изцелението“, на което те подложихме? Нямам резерви, които да изгарям за бързо лекуване. Ще оставя тялото си да се справи само, по своя начин и със своята скорост.

Пусна ръката ми.

— Но ти благодаря за предложението — добави тихо.

Побиха ме тръпки, също като кон, който се мъчи да прогони накацалите по него мухи. Примигнах към него. Чувствах се така, сякаш току-що съм се събудил. Изкушението обаче изчезваше бавно. Толкова много от Сенч имаше у мен, помислих си с мрачна ирония. Знаех, че мога да направя нещо, и ме сърбяха ръцете да го направя. Да гледам насиненото му лице бе като да виждам накриво окачена картина. Импулсът да я изправя бе инстинктивен. Въздъхнах. Скръстих решително ръце на гърдите си и се отдръпнах.

— Разбираш, нали? — попита ме той.

Кимнах и тогава той ме смая — мислите му бяха насочени към нещо напълно различно.

— Трябва някак да пратим вест на кралицата. Сидел е невинна, така мисля. Заслужава да бъде избавена и се надявам това да стане, след всичките й мъки, за които имам вина. Не смея да предполагам кой от родителите й е Петнистият, работил с Лодвайн. Може би са били и двамата. Сидел е посрамена, защото случайно помогна на плановете ни. А Любезен вече не се приема като подходящ кандидат за нея, защото е застанал на страната на Пророците.

Ама разбира се. Щом Шутът го каза, всичко застана по местата си. Погледнах с различни очи на реакцията на родителите на Сидел спрямо интереса на „лорд Златен“ към дъщеря им. Майка й изглеждаше готова да се възползва от представилата се възможност; баща й бе по-предпазлив. Дали бяха виждали в него средство, с чиято помощ Петнистите да получат достъп до обществото в Бъкип? Като благодетел, чието богатство може да се използва за каузата?

— Защо Любезен не е разказал на Предан още преди месеци? — Бях вбесен. Принцът бе простил на Любезен, бе го приел отново като другар и приятел, а той не бе споделил тази ключова информация.

Шутът поклати глава.

— Не мисля, че Любезен и сега разбира напълно какво е станало. Може би част от него подозира нещо, но не смее да го види. Той е истинска Стара кръв, а не Петнист. Стореното от тях е толкова чудовищно според неговите разбирания, че не може да си представи, че Сидел е била част от такъв заговор.

Пресегна се, вдигна вързопчето сняг от пода, огледа го съкрушено и предпазливо го допря до подутото си лице.

— Не мога да понасям да ми е студено — каза тихо. С другата си ръка отвори малката дървена кутийка до постелката си и извади прибрани една в друга чаша и купа. Измъкна малката кесия под тях и сипа билки в съдовете. — Това е единственият начин, по който мога да сглобя парчетата. Сидел е опозорена в очите на баща си; годежът е развален. Любезен смята, че баща й я е сварил в леглото ми. Това е единственото обяснение, което може да си представи, и затова ме обвинява, че съм съсипал всичко помежду им. Но работата е съвсем друга. Единият или и двамата й родители са Петнисти. Използвали са връзките си с домакинството на Бресинга, за да прехващат съобщенията за Любезен и да пращат свои отговори вместо него. Погрижили са се принцът да бъде тайно настанен в домакинството. Вероятно те са осигурили и котката, която му бе подарена. Планът им е бил Любезен да се ожени за дъщеря им и фамилното богатство да стане достояние на Петнистите. А тя не е оправдала очакванията им с флиртовете си с мен. Така ние сме станали причината за пълния провал на плана на Петнистите. И заради това тя е в немилост. — Шутът въздъхна, легна и премести кърпата на лицето си. — Не е особена утеха, че го разплитаме чак сега.