Робин Хоб - Съдбата на Шута

— Защото знаеше, че ще й служа вярно и предано. Защото се познаваме от други времена и в други форми.

— Какво искаш да кажеш? — Момчето подозираше, че го подиграва. Боях се, че не е така.

— Аз не съм първият от моя вид, който е имал вземане-даване с дракони. А тя пази всички спомени на своя вид. Те се носят през ума й като ярки мъниста, спускащи се по конеца на броеница. Отиват назад към времето, когато е била змия, към яйцето, от което се е излюпила змията, към дракона, който е снесъл това яйце, към змията…

— Стига! — разсмя се момчето. Езикът на Шута жонглираше с думите като с бухалки.

— Чак до времето, когато е познавала друг като мен. И може би, ако имах паметта на дракон, щях да мога да й кажа: „А, да, спомням си много добре как беше. Колко се радвам да се видим отново“. Но аз нямам паметта на дракон. И затова трябваше да приема думата й, че съм най-верният другар, когото може да срещне.

Изговаряше думите с изкусната интонация на разказвач на легенди. Момчето бе като омагьосано.

— И за какво трябва да й служиш?

— А! — Шутът отметна коси от лицето си, протегна се и ненадейно посочи с дългия си показалец право към мен. — Той знае. Защото обеща да ми помогне. Нали, Том Беджърлок?

Трескаво разрових спомените си. Обещавал ли бях да му помогна? Или само казах, че ще реша, когато моментът настъпи? Усмихнах се и отговорих с духовитост, каквато не чувствах.

— Когато настъпи моментът, ще изпълня ролята си.

Знаех, че е забелязал дистанцирането ми от думите му, но той се усмихна, сякаш се съгласяваше.

— Както и всички ние. Дори и младият Пъргав, синът на Бърич и Моли.

— Защо ме нарече така? — моментално се жегна момчето. — Баща ми не означава нищо за мен. Нищо!

— Каквото и да означава или не, ти си оставаш негов син. Може и да се отричаш, но не можеш да накараш него да се отрече от теб. Някои връзки не могат да се прекъснат от дума. Някои връзки просто си съществуват. Именно те свързват света и времето в едно цяло.

— Нищо не ме свързва с него — намусено рече момчето.

Настъпи тишина. Пъргав усети, че е скъсал нишката на историята и че Шутът няма намерение да я връзва. Накрая не издържа и отново попита:

— Защо драконът иска да си тук?

— О, та ти знаеш защо! — рече Шутът и седна. — Чу какво се каза на брега и знаеш колко бързо се разнасят клюките в малка група като тази. Дошли сте тук, за да убиете дракона. А аз — за да се погрижа да не го сторите.

— Освен ако не е честна битка. Освен ако драконът не ни нападне пръв.

— Не — поклати глава Шутът. — Аз съм тук просто за да се погрижа драконът да оцелее.

Пъргав погледна към мен, после отново се обърна към Шута.

— Значи си наш враг? — допита колебливо. — И си тук да се биеш с нас, ако се опитаме да убием дракона? Но ти си сам! Как можеш да ни предизвикаш?

— Не предизвиквам никого. Никой не ми е враг, макар че някои могат да ме помислят за такъв. Пъргав, всичко е толкова просто, колкото го казвам. Тук съм, за да се погрижа никой да не убие дракона под леда.

Момчето се размърда неспокойно. Почти прочетох мисълта му и когато заговори, толкова приличаше на Бърич, че едва не ми разкъса сърцето.

— Заклел съм се да служа на моя принц. — Гласът му бе развълнуван. — Ако се опълчите срещу него, господине, аз съм длъжен да се опълча срещу вас.

Шутът нито за миг не откъсна поглед от лицето на Пъргав.

— Сигурен съм, че ще го направиш, щом смяташ, че така е правилно. И ако нещата се развиват по същия начин, е, скоро ще станем противници. Уверен съм, че ще уважиш моя дълг точно така, както аз уважавам твоя. Но засега всички пътуваме заедно в една и съща посока, така че не виждам защо да не споделим онова, за което дойде Том Беджърлок. Дружбата.

Погледът на Пъргав отново премина от единия към другия.

— Значи двамата сте приятели?

— От много години — казах почти в мига, когато Шутът рече:

— Бих казал, много повече от приятели.

И в същия миг Любезен Бресинга вдигна покривалото на шатрата, пъхна глава вътре и заяви гневно:

— Точно от това се опасявах!

Пъргав го погледна със зинала от изненада уста. Шутът въздъхна раздразнено.

— Опасенията ти са безпочвени — казах тихо, а Пъргав, който бе разбрал напълно погрешно думите на Пъргав, отвърна:

— Никога не бих изменил на своя принц, без значение кой ме изкушава!

Мисля, че тези думи напълно объркаха Любезен. Без да е сигурен какво точно става, той заповяда презрително:

— Пъргав, излизай веднага и си лягай в собствената си постелка. — После се обърна към Шута. — И не си мисли, че това е краят. Ще съобщя за опасенията си на принца.