Робин Хоб - Съдбата на Шута

Сенч и Предан бяха при другия огън заедно с Осезаващата котерия. Разговаряха, дори се чуваше смях и за момент завидях на приятелството им. Мина малко време, преди да открия, че Шутът не е с тях. Сигурно вече се беше прибрал в шатрата си. Тогава забелязах и другото отсъствие. Пиотре и нарческата също ги нямаше. Погледнах към шатрата им. Беше тъмна. Нима вече спяха? Е, може би това бе най-добрата идея. Несъмнено Пиотре щеше да ни събуди рано, за да продължим.

Мисля, че Сенч забеляза как стоя на границата на светлината от огъня. Стана, уж да се облекчи. Последвах го безшумно и застанах до него в тъмното.

— Загрижен съм за Шишко — казах му тихо. — Изглежда странно разсеян. Настроението му непрекъснато се мени, от раздразнение в страх, а после изведнъж се въодушевява.

Сенч кимна бавно.

— Има нещо в този остров… Не мога да определя какво, но го има. Усещам по-силен страх и тревога, отколкото би трябвало, а в следващия миг чувствата изчезват. Сякаш островът ми говори чрез Умението. И щом е в състояние да достигне до такъв слаб Умел като мен, как ли го чува Шишко?

Долових горчивината, с която говореше за несъвършенствата на магията си.

— С всеки ден ставаш все по-добър — уверих го. — Но мисля, че може би си прав. И аз през целия ден усещам необяснима тревога. Впрочем, понякога това е типично за мен. Но това ми се струва по-безформено от обичайното. Възможно ли е да е свързано с уловените в камъка спомени?

Той въздъхна примирено.

— Откъде мога да знам? Единственото, което можем да направим за Шишко, е да се погрижим да се наяде и наспи добре.

— И неговото Умение става по-силно.

— Забелязах. Кара собствените ми незначителни способности да изглеждат още по-нищожни.

— Дай си време, Сенч. Малко търпение, с времето всичко ще се получи. Справяш се много добре за човек, започнал толкова късно и обучавал се толкова малко.

— Време. Времето е единственото, с което разполагаме, когато всичко е казано и свършено, а ето, че все не ни достига. Ти можеш да си спокоен. През целия си живот си владеел толкова магията, колкото си искал, че дори повече. А аз трябва да откъсвам съвсем малко парченце от нея в края на дните си. Къде е справедливостта на съдбата, щом един слабоумен има в изобилие онова, което желая така отчаяно, а изобщо не го цени? — Обърна се към мен. — Защо винаги си имал толкова много Умение, че то направо извира от теб, а никога не си искал с цялото си сърце да го овладееш, а аз копнея за това през целия си живот?

Започваше да ме плаши.

— Сенч. Мисля, че това място дебне умовете ни и намира страховете и отчаянията ни. Вдигни стените си срещу него и се доверявай единствено на логиката си.

— Хм. Никога не съм бил жертва на емоциите си. Но този път и за двама ни ще е по-добре да почиваме, отколкото да говорим. Грижи се за Шишко. Аз ще наглеждам принца. Той също изглежда в мрачно настроение. — Разтърка облечените си в ръкавици ръце. — Стар съм, Фиц. Стар. И уморен. И премръзнал. Ще се радвам, когато всичко това приключи и отново сме у дома.

— И аз — съгласих се с цялото си сърце. — Но има още нещо, което искам да споделя с теб. Не е ли странно? Преди си мислех, че общуването ни чрез Умението е тайно. И въпреки това трябва да те намеря, за да си шепнем. Не мисля, че Шишко е готов да приеме от мен молба за услуга. Все още ми е сърдит и ме обвинява. Може би ще е по-добре да го направиш ти или принцът.

— Какво имаш предвид? — нетърпеливо попита Сенч. Пристъпи от крак на крак — студът сигурно вече го пронизваше до старите му кокали.

— Копривка е в Бъкип. Мисля, че птицата е стигнала до кралицата и тя е пратила някой при Бърич. Копривка живее в замъка за по-сигурно. И знае, че заплахата за нея е свързана с мисията ни да отсечем главата на дракона.

Не можех да му кажа, че знае, че аз съм баща й. Исках да съм наясно какво й е казал Бърич, преди да се разкрие тази тайна.

Сенч схвана моментално.

— И Шишко разговаря с Копривка насън. Можем да общуваме с Бъкип и кралицата.

— Почти. Мисля, че трябва да сме много внимателни. Шишко все още не е доволен от мен и може да направи някой номер, ако знае, че по този начин ще ме разстрои. А Копривка също ми е ядосана. Не мога да се свържа направо с нея и не знам колко внимание ще обърне на съобщенията ми чрез Шишко.

Той изсумтя намусено.

— Късно се съгласяваш с плановете ми за нея. Фиц, не ми се иска да те коря. Но ако ни беше позволил да я доведем веднага щом научихме какъв потенциал има, изобщо нямаше да се намира в опасност. И караниците помежду ви нямаше да ни пречат така. Принцът или аз можехме да се свържем с нея, ако беше подготвена да използва магията си. През цялото време щяхме да поддържаме връзка със замъка Бъкип.