Робин Хоб - Съдбата на Шута

Мъжът с татуираната мечка се отдели от групата и тръгна към нарческата. Тя не го погледна, макар да бях сигурен, че е усетила приближаването му. Вместо това продължаваше да се взира в нещо на хоризонта. Вятърът развяваше синьото й наметало и бродираната й пола, като от време на време разкриваше ботушите й от тюленова кожа и вълнените й гамаши. Нарческата обръщаше внимание на палавия вятър толкова, колкото и на чакащия Мечок. Той прочисти гърлото си, но бе принуден да заговори преди тя да се обърне към него.

— Нарческа Елиания, бих искал да поговорим.

Тя се обърна към него, но не каза нищо — просто регистрираше присъствието му. Той прие това като разрешение да говори. Думите му бяха ясни и официални; вероятно искаше всички да ги чуят и разберат. Бухалът също ги приближи, може би, за да засвидетелства думите му за идните поколения. Бардовете не приемат думата „насаме“.

— Сигурен съм, че чу за какво си говорехме. Но все пак ще го кажа направо. Снощи оставихме дар за Черния мъж, както е прието при посещаването на това място. На сутринта го намерихме недокоснат на каменната маса. Отдавна е известно, че никой не може да купи благоволението на Черния мъж с дарове, но когато той ги вземе, значи ти разрешава да рискуваш живота си тук. Днес разбрахме, че не ни отстъпва дори това. Нарческа, дойдохме тук с теб, като още от началото знаехме, че предизвикателството ти към твоя годеник е неуместно. Ти не ни послуша. Сега ще обърнеш ли внимание на онова, което ни показа самият Черен мъж? Не сме добре дошли тук. Мнозина от нас смятат, че ти е ядосан. Не очаквахме, че няма да приеме дара дори на онези, които дойдоха тук да свидетелстват, че борбата с дракона е честна. Излагаш на опасност не само съпруга си и себе си, но и всички нас. И ако постигнеш своето, се боим, че гневът на боговете ще се стовари не само върху теб, но и върху всички свидетели на ставащото.

Видях я как примигва и като че ли бузите й порозовяха. Единствено неподвижността й показваше, че го е слушала, докато се взираше в далечината. Мечокът заговори по-тихо, но думите му се чуваха все така ясно.

— Оттегли предизвикателството, нарческа. Замени го с друго, ако желаеш, с нещо по-подходящо. Поискай от него рог на кит или зъб на мечок, убит от самия него. Изправи го срещу каквото и да било създание, което един мъж има право и може да ловува, но нека напуснем този остров и дракона, който го защитава. Айсфир не може да бъде убит от мъж, нарческа. Дори от любов към теб.

Помислих си, че ще я убеди, докато не чух последните думи. Бяха произнесени с такова презрение, че дори аз усетих жилото им. Тя заговори, без да се обръща към него.

— Предизвикателството остава — рече тя на морето. После се обърна към Предан и добави: — Защото така трябва. За честта на клана на Нарвала.

Изговори последните думи едва ли не като извинение, сякаш съжаляваше за тях, но въпреки това бе длъжна да ги каже. Предан кимна бавно в знак, че приема предизвикателството и решението й. Това бе акт на доверие помежду им и мисля, че видях нещо, което Сенч може би разбираше от известно време — че ако тези двамата се научат да вървят в един впряг, от тях ще се получи много силна двойка.

Мечокът стисна юмруци и издаде брадичка. Бухалът кимна отсечено, сякаш за да фиксира момента в паметта си.

Нарческата се обърна към Пиотре.

— Не трябва ли вече да тръгваме? Доколкото знам, ни чака дълъг и тежък път до мястото, където е скован драконът.

Пиотре кимна и отвърна:

— Веднага след като се сбогуваме с баща ти.

На мен това ми заприлича като заповед Аркон Кървавия меч да си върви, но той не изглеждаше засегнат, а сякаш изпита облекчение.

— Да, вече трябва да отплаваме — съгласи се той.

— Бъдете свидетели! — гневно извика Мечокът. Всички се обърнаха към него. — Бъдете свидетели, че ако загинем тук, ние, които дойдохме по искане на хетгурда, то клановете на Нарвала и на Глигана дължат кръвнина на майчините ни домове. Защото не сме тук по свой избор, нито търсим този сблъсък. Станем ли жертви на гнева на боговете, не оставяйте семействата ни да викат напразно за справедливост.

Настъпи тишина.

— Свидетел съм — сърдито рече Пиотре.

— Свидетел съм — като ехо повтори Аркон Кървавия меч.

Усетих, че това е някакъв островен обичай, който не познавах. Сенч долови объркването ми.

Обвърза и двамата. Каквато и беда или нещастие последва от действията ни тук, вината ще е на клановете на Нарвала и Глигана. Мечокът призова всички да бъдат свидетели на това.