Робин Хоб - Съдбата на Шута

Имаше съвсем незначителен запас от храна и едно-единствено котле за готвене: Шутът явно разчиташе на пристигането ни за по-дългосрочното си оцеляване. Не видях никакви оръжия; единствените ножове ставаха само за готвене. Запитах се как ли е намерил кораб, който да го остави тук, и защо не се е запасил по-добре. Сред продоволствията му намерих малко гърне с мед. Взех го.

Нямаше хартия, за да му оставя бележка. Исках само да му кажа, че не съм искал да идва тук да умре и че именно затова съм се опитал му попреча. Накрая преместих Петльовата корона в средата на постелката му. Завъртях простото дървено украшение в ръце и окото от скъпоценен камък проблесна за миг. Шутът щеше да разбере, че аз съм я оставил там, и защо съм го направил. Не исках дори за миг да си помисли, че съм се опитал да прикрия посещението си. Когато излязох, завързах платнището с различни възли.

Шишко бе почти задрямал, но когато сипах чай и добавих мед, стана да вземе чашата. Не бях спестил меда. Изгълта наведнъж половината и въздъхна тежко.

— Така е по-добре.

— Искаш ли още? — За мен почти не оставаше, но не исках да изпускам възможността да спечеля благоволението му.

— Мъничко. Моля.

Усетих как сваля стените си.

— Дай тогава чашата. — Докато наливах и подслаждах чая, добавих: — Знаеш ли, Шишко, липсва ми, че вече не сме приятели. Не искам да ми се сърдиш.

— И аз — призна той, докато вземаше чашата. — И е по-трудно, отколкото си мислех, че ще бъде.

— Така ли? Тогава защо го правиш?

— За да помогна на Копривка да ти се сърди.

— Така значи. — Не си позволих да се задържам на темата и само отбелязах: — Сигурно го е изкарала като много добра идея.

— Да — рече той тъжно.

Кимнах бавно.

— Но тя е добре, нали? Не е наранена и не се намира в опасност.

— Ядосана е. Защото е трябвало да напусне дома си. Заради дракона. Това ме уплаши и й казах, че може да дойде тук, защото се каним да отсечем главата на дракона. Но тя ми каза: не се безпокой, татко ще убие дракона. Така че е в безопасност.

Зави ми се свят. Нямаше съмнения. Птицата бе стигнала Бъкип и кралицата незабавно бе приютила Копривка. И някой, Кетрикен или Бърич, й бе казал, че е моя дъщеря. Изведнъж стана без значение защо го бяха направили точно сега и с какви точно думи. Копривка знаеше. И ми беше ядосана, но въпреки това бе намерила начин да ми прати съобщение чрез Шишко, за да ми покаже, че знае кой съм и че съм постъпил така, защото съм смятал, че по този начин я защитавам. Изпълващите ме емоции сякаш бяха в раздор една с друга. Запитах се дали знае всичко за мен, или само са й казали, че друг мъж е истинският й баща и че именно заради него е изложена на опасност. Дали някой й е обяснил какво е Умението? Знаеше ли, че съм Осезаващ? Исках аз лично да й кажа, че съм нейният баща, ако някога реша, че трябва да го знае. Дали така щеше да е по-лесно да го приеме? Или по-трудно? Не знаех. Страшно много неща не знаех, както и тя не знаеше много неща за мен.

И тогава ме споходи друга мисъл, която ме заля като вълна. Ако Копривка се намираше в Бъкип и ако решеше да отвори съзнанието си за нашето Умение, можехме да се свържем с кралицата и да й разкажем за всичко ставащо тук. Странна възбуда пробяга през мен. Принц Предан вече имаше работеща котерия.

Излязох от унеса си, когато Шишко ми подаде чашата си. Беше празна.

— Постопли ли се? — попитах.

— Малко — призна той.

— И аз — казах му, но това нямаше нищо общо с топлия чай и огъня.

Има моменти, в които сърцето на човек бие с такава сила и свобода, че никакъв студ не може да го докосне. Чувствах се жив и завършен, оправдан за всичко, което бях сторил. Шишко се сгуши в постелката си, все така завит с одеялото ми. Нямаше значение. Заговорих предпазливо:

— Ако Копривка дойде през нощта в сънищата ти, кажи й… — Че я обичам. Не. Бе твърде рано за подобно обяснение, а и трябваше да го чуе най-напред от самия мен. Така щяха да са празни думи на мъгляв баща, когото никога не е виждала. Не. — Ще й кажеш ли да предаде на кралицата, че всички сме добре и сме пристигнали невредими на острова?

Нарочно подбрах думите така, че посланието да е възможно най-общо. Нямаше гаранция, че Тинтаглия няма да подслушва какво си казват Шишко и Копривка.

— Тя не харесва кралицата. Много е мила, дава на Копривка какви ли не пъстри поли, хубави миризми и лъскави дрънкулки. Но не е нейната майка! А въпреки това иска да стои близо до нея и я пуска само със стража. Копривка мрази това. И й е дошло до гуша от уроци, много благодаря!