Робин Хоб - Съдбата на Шута

Това бе паметен камък. Макар и добит на този остров, той несъмнено бе от същия вид като камъка, който бе използвал Искрен, за да създаде своя дракон. Всички дракони в Каменната градина в Планинското кралство бяха изваяни от същия материал. Някои бяха дело на котерии, искащи да запазят завинаги спомените и съществуването си. Други вероятно бяха изработени от Праотците. Драконите, които бях виждал, бяха резултат колкото на инструментите на ваятелите, толкова и на спомените и мислите. В крайна сметка те бяха погълнали напълно хората, които ги бяха създали. Самият аз бях видял как Искрен премина в дракона си. Беше нужна цялата памет и жизнена сила на Искрен и Кетъл, за да се насити камъкът и да се събуди за живот. Старицата се бе жертвала със същата готовност, с която и Искрен. Тя бе последната от неговата котерия, самотна жена, която бе надживяла своето време и монарх, но въпреки това се бе върнала да служи на Пророците. Дългите години на Кетъл и страстите на Искрен едва достигнаха за събуждането на дракона. Знаех го много добре. Искрен бе взел частица от мен за своя дракон, а после аз прибързано бях захранил с други спомени Момичето върху дракон. Бях почувствал колко лаком е камъкът. Лесно можех да оставя Момичето да ме погълне напълно; в известен смисъл това щеше да е избавление.

Или може би затвор. Какво се случва с каменен дракон, който няма достатъчно спомени, за да оживее и да полети? Бях видял какво се бе случило с Момичето. Беше останала в кариерата, вградена в недооформения камък. Мисля, че в нейния случай не ставаше въпрос за недостиг на спомени — просто създателят й не е искал да подчини индивидуалността си на цялото. Лидерът на котерията, която я е създала, се бе опитал да задържи нещо за себе си и да изолира спомените си във фигурата на Момичето, вместо да ги освободи в цялата скулптура. Поне така ми каза Кетъл, когато я попитах защо статуята не е оживяла и отлетяла. Мисля, че с разказа си искаше да ме накара да стоя по-далеч от дракона на Искрен; да ми помогне да разбера, че драконът няма да се задоволи с нещо по-малко от целия мен.

Искаше ми се Кетъл да беше тук сега и да ми разкаже историята на този дракон. Но предполагах, че я знам. Камъкът не бе оформен като едно цяло, а обработван на блокове. Ваятелите не бяха вложили в него собствените си спомени. Подозирах, че се намирам пред мрачен паметник на Войната на Алените кораби. Какво се бе случило със спомените и чувствата на Претопените? Разпръснатите улики се събираха в едно в това създание на части. Блоковете паметен камък са били баласт в трюмовете на Белите кораби. Дали Бледата жена и Кебал Тестото не бяха научили магията за събуждане на камъка от някой откраднат и продаден свитък на Умението? Какво тогава им бе попречило да създадат свой дракон, който да опустоши крайбрежието на Шестте херцогства? Може би не бяха желали да се пожертват, за да вдъхнат живот в творението си? Или бяха смятали, че могат да създадат дракон от спомените, откраднати от жителите на Шестте херцогства?

Пред мен бе свидетелството за неуспеха им да разберат основната причина, поради която една котерия е била готова да отиде до Джаампе и по-нататък, за да създаде дракон. Успели бяха да откраднат спомените на сънародниците ми и да ги затворят завинаги в камъка. Но не бяха успели да ги Претопят в едно цяло, в един устрем, който да вдъхне живот на дракона. Дори не всички котерии, отправили се към Планините, бяха постигнали целта си. Някои бяха взели местни жени за съпруги и бяха прекарали остатъка от живота си, посветени на любовта. Други се бяха провалили. Задачата не беше лесна дори за единна Умела котерия. Дракон, изпълнен със спомените на различни хора, насила вкарани в камъка, дракон, роден от ужас, гняв и безпомощност, би бил напълно безумно създание, ако изобщо успеят да го събудят.

Това ли е била целта на Кебал Тестото и Бледата жена?

Имаше време, когато желанието да се потопя в каменен дракон много ме изкушаваше. Все още си спомням болката, когато Искрен ме изключи от създаването на своя. Сега, от гледната точка на възрастен, разбирах защо го направи. Понякога, когато Нощни очи бе все още жив, си играех с тази идея. Какъв ли дракон щеше да се получи от нас двамата? А сега, искам или не, отново бях част от котерия. Но в същото време никога не си бях помислял, че Предан, Шишко, Сенч и аз ще пожелаем да се превърнем в дракон. Нашата котерия бе родена по-скоро от случайността, отколкото от осъзнато намерение. Не можех да си представя, че ще намерим страст и желание да изваем дракон, още по-малко волята едновременно да сложим край на живота си като хора и да обединим спомени в него.