Велчо Милев - Непомерното

Така закова коня пред двамата съгледвачи, че те ахнаха: внезапно спрелият кон сякаш едва удържаше устрема на файтона и когато бе в покой.

— Друже, цената си не знаеш! — провикна се Сидеров. Ала Никола му отвърна с нескрита обида в гласа:

— Е, понаучих я… — рече. — Нали ти, господин Сидеров, на два пъти ми я предплати, та…

— А! — махна нехайно с ръка Сидеров. — То е нищо, играта е такава, забрави го. Нищо е от цената ти, няма да го приспадна и от цената на файтона, ще видиш. Но… ела, ела, в моя файтон, при мене, сам и от далече да погледаш какво чудо си измайсторил!

След минута, когато младият Сидеров скочи на капрата и препусна, хищната му стремителност така се сля с файтона, че Никола, макар и мълком, напълно сподели възторга на търговеца.

— Е?… — поглади с доволство двойната си гуша Сидеров.

— Такъв трябваше да стане — отвърна равно Никола. Но търговецът живо се обърна към него:

— Слушай, Никола, ела в престолнината! Послушай ме, пари ще натрупаш, ще ти помогна, ако трябва. Имам едно дворно место, без лев ще ти го дам, срещу още един файтон, който днес ще спазарим. Е?…

Вместо отговор Никола се покачи във файтона на Сидеров, изчака и търговецът да се настани до него, и подкара към престолния град — нямаше никакво желание да обсъжда небъдни предложения! И Сидеров повече не отвори дума. Чак когато настигнаха сина му, подир който людете по улиците се спираха и заглеждаха, търговецът го побутна с лакът:

— Заради ей това те посрещнахме извън града, туй исках да видя — рече и пак поглади двойната си гуша. — Видиш ли, човекът и парите трябва да умеят да се показват, тогава по човека се лепят човеци, а по парите — пари! Гледай, всички тези добре познават сина ми, но сега твоят файтон им го показва по-друг.

— Не по-друг, а какъвто е — поправи го Никола.

— Няма значение — махна пак великодушно Сидеров, — важното е, че го показва. Е, ще се спазарим ли за още един файтон? — попита. — А сетне ще ти пращам клиенти на куп — да се давичкат, да дават и наддават, та хубавичко да ги оскубваш.

Никола се обърна към него и го заоглежда. Но Сидеров със смях разпери пухкавите си ръце, като да се скрие зад тях, и рече:

— Не ми вземай мярката… файтонът пак няма да е за мене! За-а… една млада дама е, ще я видиш. — И той намигна учудващо несръчно, с двете очи и с помощта на цялото си тлъсто лице.

Кантората на Сидеров бе в центъра на престолния град, богато и тежко обзаведена, с прозорци към широка и оживена улица, чиито шумове обаче замираха пред двойните стъкла и тежките завеси. Само единият от прозорците, този срещу масивното бюро на търговеца, бе открит, но всъщност откриваше улицата, а не кантората.

Тук Сидеров се наплати от щедро по-щедро на Никола, без да приспадне двойното капаро.

— То е горницата, която ти обещах — рече. — Заслужена и презаслужена!

Но докато се наплащаше и докато говореше, очите му непрекъснато отскачаха от Никола към прозореца и обратно. В един миг се взряха по-продължително към улицата и той рече:

— Погледни навън!

Зад двойните стъкла на широкия прозорец бавно премина млада жена с висока гръд и виеща се походка, подчертана от впитата рокля и издълженото, гъвкаво тяло. Много по-млада и… по-висока от Сидеров! — неволно сравни на ум и с очи Никола търговеца.

Сидеров разбра, засмя се:

— Парите оправят разликите, драги ми Никола — смаляват годините ми, удължават ръста ми!

— Твоя работа — пресече смеха му Никола и добави: — Добре, приемам поръчката за втори файтон. Но за идването ми тук, в престолнината, да не говорим.

— Не бързай, помисли! — разпери пак пухкавите си ръце Сидеров. — Предложението ми не е от днес за утре, след един месец пак ще се видим, нали? А сега ето ти капарото и за втория файтон…

— Вече се знаем — понечи да откаже Никола. Сидеров се намръщи:

— Хората се знаят, но парите не знаят сайбията си, запомни!

Парата е вода, тече, днес тече към мене, и от мене — към тебе, утре може към другиго да потече.

— Моята пара е в ръцете ми — обърна широките си длани Никола.

Сидеров погледна ръцете му и поклати глава:

— Лъжеш се. От такива ръце тя извира, но не седи в тях, кораво й е, затуй бяга към такива като моите. — И Сидеров на свой ред обърна пухкавите си ръце пред Никола. Но веднага се засмя и пак намигна учудващо несръчно: — Само че и друго ще ти кажа: парите и жените не си приличат — парите искат корави очи и меки ръце, жените — обратното! Ха-ха…

Но отвън, пред двойните стъкла на прозорците и през тежките им завеси, шумна гълчава прекъсна повторния му смях и той се ослуша. А след това и надзърна. Пред кантората синът му, младият Сидеров, разпрягаше коня на Никола, заобиколен от разнородна тълпа зяпачи.