Йордан Милев - Приказка за коня от абаносово дърво

Живял някога в стари времена велик цар, могъщ и от известно потекло; той имал три дъщери, които приличали на греещи луни и на цъфнали поляни, а бил щастлив и със син, който приличал на месеца. И както един ден царят седял на царския си трон, при него дошли трима мъдреци. Първият от тях носел един златен паун, вторият — рог от месинг, а третият — кон, направен от слонова кост и абаносово дърво. Попитал ги царят:

— Какви са тези предмети? Каква полза допринасят?

Пръв отговорил човекът с пауна:

— Всеки път, когато измине един час от нощта или от деня, този паун започва да удря с криле и да вика.

След това се обадил човекът с рога:

— Поставят ли го на градската врата, този рог действува като пазач. Щом в града влезе някой враг, рогът започва да свири, хората познават човека и го залавят.

Последен заговорил човекът с коня:

— Господарю мой, този кон може да отнесе всеки човек, който го яхне, във всяка страна, в която ездачът пожелае.

Царят отговорил:

— Аз ще ви възнаградя чак след като изпитам силата на тези вещи.

И той изпробвал пауна и видял, че онова, което казал майсторът му, било вярно; след това изпробвал рога. Тогава Царят казал на двамата мъдреци:

— Пожелайте си някаква милост от мен!

Те отвърнали:

— Ние те молим за благоволението да дадеш на всеки от нас за жена една от своите дъщери.

Царят се съгласил да даде на двамата по една от своите дъщери. Последен пристъпил напред майсторът с коня, целунал пода пред краката на царя и му казал:

— О, най-велики царю на нашето време, награди и мен с голямата чест, която оказа на моите другари!

Царят обаче отвърнал:

— Най-напред ще трябва да изпробвам това, което си ми донесъл:

В този миг пред царя застанал неговият син и казал:

— Татко, аз искам да яхна този кон и да изпитам силата му.

— Мили синко — отвърнал царят, — изпитай го, както желаеш.

Тогава принцът яхнал коня и го пришпорил, но животното не се помръднало от мястото си. Принцът извикал:

— О, мъдрецо, къде е бързината на твоя кон, за която ти говореше?

Мъдрецът пристъпил към принца, показал му един винт и му казал:

— Завърти тази бурма!

Сторил това принцът и ето че конят се раздвижил и полетял заедно с него към облаците на небето и продължил да лети, докато се изгубил от очите на всички. Сега принцът станал неспокоен и съжалил, задето яхнал коня, та извикал:

— Мъдрецът е измислил тази хитрост, за да ме унищожи. Но не съществува никаква власт, и никаква друга сила освен великия и всемогъщия аллах!

Като казал това, той започнал да оглежда внимателно всички части на коня и забелязал нещо, което приличало на глава на петел, на дясното бедро на коня, а после видял същото и на лявото му бедро. Тогава принцът си казал:

„Не виждам никакъв друг особен белег освен тези две копчета“.

И той завинтил копчето на дясното бедро на коня; в същия миг обаче конят се понесъл още по-бързо във висините. Принцът веднага насочил поглед към лявото му бедро; погледнал другото копче, завинтил го и конят заслизал надолу. Спускал се бавно заедно със своя ездач все по-близо към земята и принцът вече започнал да се страхува за живота си. Но като разбрал истинските сили на коня, сърцето му се изпълнило с голяма радост и той поблагодарил на аллах всевишния за милостта, която му оказал, като го закрилял от гибел. Целия ден конят все се снишавал, защото, когато се издигал нагоре, той се бил отдалечил твърде много от земята. Докато слизали надолу, принцът въртял копчето, накъдето му хрумвало; летял ту надолу, ту се издигал нагоре, както си искал. И след като овладял напълно коня, той се приближил с него ниско над земята и загледал да види кои са тези страни и градове, които не познавал, тъй като през целия си живот не ги бил виждал. Сред градовете, които видял, имало един чудесно разположен, сред тучни зелени равнини, с много дървета и потоци. Принцът се замислил и си казал:

„Да знаех поне как се нарича този град и в коя страна се намира!“

Като си помислил това, той започнал да обикаля над града и да го разглежда отдясно и отляво. През това време обаче денят вече си отивал, а слънцето клоняло към заник и той си казал:

„Едва ли бих намерил по-хубаво място за пренощуване от този град. Затова ще прекарам нощта тук, а утре заран ще се върна обратно при своите в моя дворец и тогава ще разкажа на всички у дома и на баща си какво ми се е случило и ще им опиша всичко, което видях с очите си.“