Йордан Милев - Приказка за коня от абаносово дърво

— Това вече добре го каза. Но ако ти, царю, свикаш робите и слугите, и войските си и им заповядаш да се нахвърлят върху мен и да ме убият, както казваш, то ти сам ще се опозориш, защото сред народа едни ще ти повярват, а другите ще те обвинят в лъжа. Затова те съветвам, о, царю, да постъпиш така, както аз ти предлагам!

Тогава царят казал:

— Да чуем какво имаш ти да кажеш!

— Ето какво имам да ти кажа — отвърнал принцът: — Или излез на бой сам в единоборство с мен и тогава онзи от нас, който повали врага си, ще има право над властта, или ме остави тази нощ на мира, а утре заран изведи срещу мен войската, бойците и слугите си; кажи ми само преди това колко са на брой!

Тогава царят му отвърнал:

— Войската ми се състои от четиридесет хиляди конници, без слугите ми и без робите, които са също толкова на брой.

А принцът казал:

— Като настъпи утрото, изведи ги срещу мен и им кажи: „Този човек дойде при мен да се сватоса за дъщеря ми при условие, че сам ще излезе срещу всички ви, и твърди, че може да ви победи и да ви надвие, а вие нищо няма да можете да сторите“. После ме остави да се бия с тях! Убият ли ме те, твоята тайна ще се запази напълно и честта ти ще остане ненакърнена, ако обаче аз ги надвия и победя, то тогава сам, царю, ще поискаш за зет човек като мене.

Като чул словата му, царят се съгласил с предложението, макар че думите на момъка му се сторили дръзки и той изплашил от това, че непознатият бил готов да излезе насреща на цялата войска, която той описал.

След това двамата седнали да си поприказват. После царят извикал евнуха си и му заповядал веднага да отиде при везира и да му предаде заповедта да свика за утре всички войници и да им нареди да грабнат оръжието си и да яхнат конете. Евнухът изтичал при везира и му предал заповедта на царя. Везирът веднага свикал военачалниците и велможите на царството и им заповядал да яхнат конете си и да тръгнат в пълно бойно снаряжение.

Толкоз за войската! А що се отнася до царя, той още седял в разговор с принца, тъй като неговите разумни приказки и добро възпитание много му харесали. И докато те разговаряли, настъпило утрото. Тогава царят си отишъл и седнал на трона си; заповядал на войските си да яхнат конете, да докарат добър кон за принца, един от най-добрите от неговите конюшни, и да го оседлаят със скъпи сбруи.

Принцът обаче възразил:

— О, царю, аз няма да яхна коня, преди да видя войската пред себе си и да я обгърна с поглед.

— Да бъде както ти желаеш! — отвърнал царят.

После двамата тръгнали заедно, момъкът вървял пред царя, докато излезли на равното поле; там принцът видял войската и разбрал колко многочислена е тя. Царят извикал:

— Слушайте, мъже, при мен дойде един момък да иска дъщеря ми за жена; никога досега не съм виждал по-хубав, по-сърдечен и по-смел от него. Той твърди, че може сам да победи и да надвие всички ви, казва дори, че и да сте сто хиляди, пак ще бъдете малко за него. Щом той се нахвърли срещу вас, посрещнете го с насочени копия и блеснали мечове; той се е нагърбил с голямо дело! — А на принца царят казал: — Синко, прави с тях каквото искаш!

Ала принцът отвърнал:

— О, царю, ти не си справедлив към мене! Как мога да тръгна срещу тях пешком, докато всички твои хора са на коне?

А царят отвърнал:

— Ами че аз ти предложих кон, но ти отказа. Ето ги всичките ми коне, избери си от тях, който искаш!

Тогава принцът отвърнал:

— Никой от твоите коне не ми харесва; аз ще яхна само онзи кон, с който дойдох тук.

— А къде е твоят кон? — попитал царят и принцът отговорил:

— Той се намира горе в твоя палат.

Царят попитал:

— На кое място в моя палат?

— На терасата на покрива — отвърнал момъкът.

Като чул тези думи, царят възкликнал:

— Това е първият знак за твоето безумие. Горко ти! Та как може конят ти да се намира на терасата на покрива? Но сега ще разберем дали говориш истината, или лъжеш! — И царят се обърнал към един от своите приближени и му заповядал: — Иди в палата ми и доведи, каквото намериш на покрива!

Народът обаче се учудил от думите на момъка и всички почнали да си шушукат:

— Че как ще слезе конят по стълбите от покрива? Наистина, никога досега не сме чували подобно нещо?

А през това време човекът, когото царят изпратил в двореца, се изкачил на покрива и видял там коня — такова красиво животно никога не бил виждал, но като се приближил и се вгледал в него, той открил, че конят е направен от абаносово дърво и слонова кост. Заедно с пратеника били дошли и неколцина приближени на царя и като видели коня, те прихнали да се смеят и казали: