Йордан Милев - Приказка за коня от абаносово дърво

Тогава принцът се помолил да освободят мъдреца, да го пуснат от затвора и да го доведат в царския палат; и когато онзи застанал пред царя, той го дарил със скъпоценна одежда в знак на благоволението си и му оказал най-голяма милост, ала не му дал дъщеря си за жена. Това много ядосало мъдреца и той съжалил за това, което бил направил; защото сега знаел, че принцът е открил тайната на коня и се е научил да го управлява. А царят казал на сина си:

— Моят съвет е след това приключение да не се приближаваш повече до този кон и от днес нататък никога да не го яхаш; защото ти може би все пак не знаеш добре всичките му свойства и може да ги надценяваш.

Принцът бил разказал на баща си какво бил преживял с дъщерята на царя, господаря на Сана, и с нейния баща. Затова сега баща му казал:

— Ако царят е искал да те убие, той е можел да го стори; ала часът ти не е бил дошъл още.

Скоро обаче в сърцето на принца отново пламнала гореща любов към онази девойка, дъщерята на царя на Сана; така той отишъл при коня, яхнал го и завъртял винта и конят се загубил високо горе някъде из облаците по небето. На сутринта бащата видял, че сина му го няма, и като не могъл да го намери никъде, изкачил се с натежало сърце на покрива на палата си и видял как синът му тъкмо се издига към небето. Той много се натъжил, задето синът му отново се дели от него, и горчиво съжалил, задето не отнел коня и не го скрил от него, и си казал:

— Кълна се в аллаха, само син ми да се върне при мен, ще унищожа този кон, за да не ми се свива вече сърцето от страх за него! — И царят отново заплакал и се завайкал.

Да видим сега какво се случило с принца! Той продължил да се носи из въздуха, докато наближил града Сана и там се спуснал на същото място, както предишния път. После се промъкнал скришом до чертога на принцесата, ала не намерил там нито нея, нито робините й, нито евнуха, който я пазел; това много го натъжило. Той продължил да обикаля палата и да я търси навред; най-сетне я намерил в един чертог, който не бил като онзи, в който двамата седели заедно преди. Там тя лежала върху своето ложе, заобиколена от робините и пазачките си. Той влязъл при тях и ги поздравил. А принцесата, щом чула гласа му, скочила и го прегърнала; целунала го по челото и го притиснала до гърдите си. Той й казал:

— Повелителко моя, твоето отсъствие ме изпълваше с тъга през цялото време!

А тя отвърнала:

— Ти мен натъжи със своето отсъствие! Ако беше се забавил по-дълго, сигурно щях да умра.

Тогава той продължил:

— Повелителко моя, какво смяташ ти, защо се държах аз така с баща ти, който постъпи тъй с мен? Ако не те обичах толкова много, тебе, която омайваш всички живи създания, аз щях да го убия за назидание на всички тук. Но тъй като обичам тебе, то обичам и него заради тебе.

А тя отвърнала:

— Но как можа да ме напуснеш? Може ли животът ми да бъде приятен далеч от тебе?

Тогава той я попитал:

— Искаш ли да ме изслушаш и да чуеш онова, което ще ти кажа?

А тя отговорила:

— Кажи всичко, каквото желаеш! Ето виж, аз ще бъда съгласна с всичко, което пожелаеш от мен, и в нищо няма да ти противореча.

И щом той казал:

— Ела с мен в моята страна и моето царство! — тя възкликнала:

— На драго сърце!

Като чул тези думи от устата й, принцът много се зарадвал, грабнал ръката й и я накарал да му даде обет пред аллах всевишния, че ще удържи обещанието си. После той се изкачил заедно с нея на покрива на палата, скочил на коня си и накарал и нея да седне зад него. Притеглил я силно към себе си, завързал я здраво за тялото си, завъртял винта на хълбока на коня и животното се понесло нагоре с двойния си товар. Щом ги видели обаче, робините се разкрещели и съобщили за случилото се на бащата на принцесата — царя, и на майка и. Двамата притичали на терасата на покрива на палата, царят вдигнал очи към небето и видял коня от абаносово дърво, който отнасял двамата млади към небесната шир. При тази гледка царят изгубил и ума и дума от страх, после се развикал и изкрещял:

— О, царски сине, моля те в името на аллаха, смили се над мен и моята съпруга и не ни разделяй с дъщеря ни!

Ала принцът не му отговорил; и тъй като все пак му минало през ума, че девицата може да съжали, задето се е отделила от майка си и баща си, той я попитал:

— О, красавице на нашето време, искаш ли да те върна при майка ти и баща ти?

А тя отвърнала:

— Кълна се в аллаха, повелителю мой, аз нямам такова желание; едничкото ми желание е да бъда с теб, където и да си. Защото любовта ми по теб ме кара да забравя всичко друго, дори баща си и майка си.