Йордан Милев: Златните приказки на Ориента

В световната литературна съкровищница арабското фолклорно огнище „Хиляда и една нощ“ пламти с вечна светлина. Искрите от тези приказни нощи приличат на звезди, под които се чува мекото шумолене на Ефрат. Има и други реки, край чиито брегове се извисяват удивителни литературни паметници, но Ефрат е реката, приютила върху кораба на народната фантазия и мъдрост деспотични халифи и мъдри дервиши, крадци и бедни рибари, съдии и занаятчии, факири и магьосници, има кон от абаносово дърво, летят вълшебни килими, и всичко като че ли е огряно от вълшебната лампа на Аладин. Тези брегове са населени от хора, жадни за приключения и пътешествия, бедният иска да стане богат, и това е напълно възможно, ако съдбата се намеси в полза на доброто, защото всичко е просто и ясно: в света съществува ден и нощ, добро и зло, черно и бяло, и не се знае на коя страна ще те отнесе птицата Рух. Или още по-точно — птицата на съдбата, на предопределеното. В този приказен свят на чудеса и обикновени човешки страсти, на митология и земен живот се възправя до кормилото на кораба един неповторим мореплавател Синдбад, неустрашим пред бури и катастрофи, спокоен и мъдър от своята жажда за живот. Птици и зверове говорят с човешки глас, духовете оживяват, природата е одухотворена и прелестна. Всичко диша, живее и пламти под слънцето, вплетено във вълшебното слово на приказната Шехеразада.

Преди години посетих Багдад. Стоях дълго пред паметника на Али Баба и четиридесетте разбойници, от чиито делви изтичаше не съкровища, а прохладна вода. Мъчех се да дочуя ехо от вековете. В покрайнините на града, пред купчините съборетини от тухли и камък, екскурзоводът много искаше да ме убеди, че „ей тука е бил дворецът на великия халиф Харун ар-Рашид, ей върху този каменен трон той е слушал сладостните приказки на Шехеразада…“ Не вярвах дали точно на това място е бил поменатият дворец, и че тук е рожденото място на златните приказки на Ориента. И досега помня колко много ме убеждаваха в Самарканд, че в него се е родила източната красавица, която с магията на словото и с любовта си е успяла да се спаси от смърт. След това ми казаха, че се е родила в Бухара, показваха ми прах от нейните стъпки в Кайро.

Влязох при майстор на седефени миниатюри в персийския град Исфахан. Върху малките звезди на бяло-зеления седеф, върху синьо-жълтата повърхност на гривни, медальони, копчета и огърлици се беше побрала почти цялата приказна история на древен Иран и на „Приказките от хиляда и една нощ“ — на арабски „Алфу Лейла ау Лейла“. Знаех вече, че тази книга се предхожда от персийския сборник „Хазар Афсане“ — „Хиляда приказки“. И аз се вглеждах как красавицата Тахмине се явява пред шах Бахрам. Кей-Кавус, окован в плен. Бахрам с една стрела убива лъв и магаре — на персийски онагра. Оттам идва и звучното му име — Бахрам Дивото магаре. Рустам убива своя син Сухраб. А Низами учи сина си: Само знанието е истински приятел. Получи добро име, дружи само с мъдри, отбягвай лошите хора — те могат да те опорочат.

Поет и чернооката Шехеразада край зелен кипарис и нежно разцъфнали цветя. Тя е в червена, дълга до земята рокля, загърната е с небесносин шал. Веждите й приличат на леко притворени лястовичи криле. Той — с тъмносиня власеница и раирана чалма. Две чаши — синя и червена — чакат да завърши техния сладостен разговор.

Поетът: Умният човек се утешава с това, че съзнава неизбежността на случилото се. Глупакът се утешава с мисълта, че и с други е станало същото, каквото с него.

Шехеразада: За разлика от шаха, който е роб на своите страсти, философът е техен господар.

Поетът: Човекът е удивително същество — той се огорчава, когато губи богатството си, а му е все едно, че животът му си отива безвъзвратно.

Шехеразада: Завистниците се измъчват не само от собствените си несполуки, но и от успехите на другите…

Търсех златното момиче на Ориента. Шехеразада, повтарях аз. Иран — изгряваха табелите край пътя. Персия, шепнеха екскурзоводите. Държавата на Кир, основана някъде към 540 година пр.н.е. се издигаше пред мен, за да покаже своето величие. И тогава разбирах за първи или втори път, или за трети, че макар приказките от „Хиляда и една нощ“ да са с арабско съдържание, тяхната прелест се състои в това, че Шехеразада и Шахрияр са персийци. Така поне твърди легендата. А кой щеше да ги разказва и на кого, ако ги нямаше тях двамата? В това е и цялата магия на персийското изкуство. То е в кълна на много култури след него, уханието му се усеща в много други цветове и багри.