Йордан Милев: Златните приказки на Ориента

Но нека да се върнем малко във времето до прелестната Шехеразада. Както вече споменах, до това време иранците са имали своя „Хазар Афсане“. И докато могъщият арабски халифат завзема огромните предели на персийската империя, арабският народ прибавя към тези приказки „една нощ“ и те се превръщат в „Хиляда и една нощ“. Историята разказва, че по това време — десети век — арабинът Мухамед ибн-Абас съставя сборник от приказки, като черпи с пълни шепи бисери от арабския, персийския и гръцкия фолклор. Нещо повече — сам е издирвал народни разказвачи и е записвал техните вълшебни предания.

И така: удивителния фолклор вече е събран в „Хиляда и една нощ“. Той има такава художествена сила, че наред с халифи, походи, победни битки и поражения сам започва победното си шествие по света и завладява с вековечните си драгоценности много други народи. В Монголия арабските приказки стават „Хиляда и една вечер“. Явно е, че монголските ханове, заети с постоянна подготовка за битки и завоевания, нямали време да слушат приказки и през нощта. Не се знае дали Христофор Колумб или Америго Веспучи ги е донесъл на американска земя, но в Перу те станали „Хиляда и един час“. Там били още по-нетърпеливи. Много се сторили тези приказки и на сирийците, затова ги съкратили на „Петстотин и половин утро“. В Дамаск обичали приказките само призори, когато утрото е все още наполовина.

Не закъсняла в това фолклорно надбягване и Франция. Нека първо споменем, че тези приказки се откриват за Европа от французина Жан Антоан Галан — някъде през 1700 година, — който обаче твърди, че приказките нямат никакъв друг корен, освен арабски Всъщност Галан е един изкусен бижутер — той не само пресътворява, но и шлифова самородните бисери на Ориента. И те започват да блестят с още по-ярка светлина. И е го че в Париж се появява книгата „Хиляда и една глупости“. Това се сторило малко остро за благовъзпитаното ухо. Наложило се да издадат друга книга. Тя се наричала „Хиляда и едно безумие“. Известният Теофил Готие държал в ръката си ритона с лъва — персийския символ на Джамшид, — и преоблечен като този знаменит шах, владетел на вълшебното огледало, слушал в своя дом „Хиляда и втора нощ“. Наливали му само ширазко вино, каквото са пиели Шахрияр и брат му Шахмазан.

Това е само част от литературния отблясък на знаменития арабски фолклор. Несъмнено е неговото влияние върху народи и страни, култури и епохи, вдъхновение от него са черпели такива световни знаменитости като Дидро и Волтер, Монтескьо и Равел, Римски-Корсаков, очевидно е творческото му присъствие в чудесните творения на Вилхелм Хауф. И ако човек в детските си години, през юношеството и вече възрастен може да има книгите на Шарл Перо, Андерсен и Братя Грим, такива съкровища като „Приключенията на Гъливер“, „Вълшебникът от Оз“, книгите за Алиса и други, то „Приказките от хиляда и една нощ“ са неговият удивителен свят на чудесата — толкова далечни и толкова възможни в деня на радостите и в нощта на скръбта, след която винаги идва светла зора. И Шехеразада оживява, за да започне през другата нощ своята нова вълшебна приказка, вплетена като разказ в разказ, безкрайни като самия живот, и много кратки, за да се изживеят сладостно. Прелестта на тези творения е в светлия човешки оптимизъм, в победата на доброто над злото, в щастливия завършек при всяка беда, във вярата, че утре приказката да се живее ще бъде още по-красива и неочаквана.

Шуртеше водата от делвите на четиридесетте разбойници, и под лъчите на огнения юли ми се искаше да се потопя в това течащо време от предания и легенди, и да си припомня още един път легендата, разказвана и преразказвана от много пътешественици и литератури, за раждането на вълшебните приказки от „Хиляда и една нощ“. И си представях как Шахземан — персийският владетел на славния град Самарканд, убежище за красавици и поети, — получава покана от своя брат Шахрияр, цар на Индия и Китай, притежател на несметни богатства. Свитата е готова за път, тръбят карнаи и рогове и той тръгва на път, но още не преминал градските порти край Заревшан — златната река, — си спомня, че е забравил даровете за брат си. И ето — Шахземан се връща в къщи и заварва любимата си жена с друг мъж. В яда си той я убива и отново тръгва. Но как да се спаси от тази мъка-планина, легнала на сърцето му? Не може да я забрави нито за миг. И веднъж, както се разхожда из двореца на брат си, за свой ужас той случайно зърва през един прозорец на двореца как жената на брат му се отдава на разврат в компанията на робини и царски слуги.