Иля Илф - Дванадесетте стола

— Позната жена? — запита Остап делово.

— Хм… да, стара позната…

— Тогава може би няма да бъде зле да наминем към старата позната и да похапнем, а? Аз например съм гладен като вълк, а всичко е затворено.

— Може.

— Тогава да вървим. Водете ни, тайнствени непознати човече!

И Виктор Михайлович, озъртайки се често, поведе концесионерите през вътрешните дворове към дома на гледачката на улица Перелешинска.

Когато жената позастарява, с нея могат да се случат маса неприятни неща: може да й изпопадат зъбите, да посивеят и пооредеят косите, да получи астма, може изведнъж да натрупа тлъстини или пък да стане кльощаво слаба, но гласът й няма да се измени. Той ще си остане такъв, какъвто е имала, когато е била гимназистка, годеница или любима на млад пройдоха.

Ето защо, когато Полесов почука на вратата и Елена Станиславовна запита: „Кой е?“ — Воробянинов трепна. Гласът на неговата любовница бе същият, както и през деветдесет и девета година, преди откриването на Парижкото изложение. Но когато влезе в стаята и присви очи от светлината, Иполит Матвеевич видя, че от някогашната красота не е останала и следа.

— Колко сте се изменила! — каза той неволно.

Старицата се хвърли на шията му.

— Благодаря ви — рече тя, — зная, че сте рискували, идвайки при мене. Вие сте си все същият великодушен рицар. Не ви питам защо сте дошли от Париж. Виждате, не съм любопитна.

— Но аз съвсем не идвам от Париж — смутено каза Воробянинов.

— С колегата идваме от Берлин — поправи Остап и стисна Иполит Матвеевич за лакътя. — Но не се препоръчва да се говори гласно за това.

— Ах, толкова съм радостна, че ви виждам! — изплака гледачката. — Влезте отсам, в тази стая… А вие, Виктор Михайлович, прощавайте, но бихте ли наминали след половин час?

— О! — забеляза Остап. — Първа среща! Мъчителни минути! Позволете и на мене да се оттегля. Ще разрешите ли да дойда с вас, прелюбезни Виктор Михайлович?

Шлосерът потръпна от радост. Двамата отидоха у Полесов, където Остап, седнал на разглобена част от вратата на жилищен дом №5 на улица Перелешинска, започна да развива пред сащисания занаятчия-частник с мотор фантасмагорични идеи за спасяване на родината.

След един час те се върнаха и завариха старците съвсем разнежени.

— А вие помните ли, Елена Станиславовна? — казваше Иполит Матвеевич.

— А вие помните ли, Иполит Матвеевич? — питаше Елена Станиславовна.

„Настъпил е май психологическият момент за вечеря“ — помисли си Остап. И прекъсна Иполит Матвеевич, който в момента си спомняше изборите за градската управа:

— В Берлин имат много странен обичай: ядат толкова късно, че не можеш да разбереш ранна вечеря ли е или късен обед.

Елена Станиславовна трепна, отмахна плахия си поглед от Воробянинов и се потътри към кухнята.

— А сега трябва да се действува, действува и действува! — каза Остап, като понижи гласа си до пълна конспиративност.

Той хвана Полесов за ръката.

— Старата няма ли да ни подведе? Сигурна жена ли е?

Полесов скръсти ръце като за молитва.

— Вашето политическо кредо?

— Винаги! — отвърна възторжено Полесов.

— Надявам се, че сте кириловец?

— Тъй вярно!

Полесов се изопна като струна.

— Русия няма да ви забрави! — ревна Остап.

Иполит Матвеевич със сладка пирожка в ръка слушаше Остап недоумяващ; но него нищо не можеше да го спре; беше се увлякъл. Великият комбинатор бе изпаднал във вдъхновение, в състояние на захлас като пред голям шантаж. Мяташе се из стаята като пантера.

В такова възбудено състояние го завари Елена Станиславовна, която едва мъкнеше самовара от кухнята. Остап галантно подскочи към нея, взе в движение самовара и го постави на масата. Самоварът изсвистя. Остап реши да действува.

— Мадам — каза той, — щастливи сме да видим във ваше лице…

Той не знаеше кого е щастлив да види в лицето на Елена Станиславовна. Трябваше да започне отново. От всички пищни словесни изрази на царския режим в главата му се въртеше само някакво си „милостиво благоволих да заповядам“. Но това не бе подходящо. Ето защо той започна делово:

— Строга дискретност! Държавна тайна!

Остап посочи Воробянинов с ръка:

— Кой е според вас този могъщ старец? Не говорете, вие не можете да знаете това! Той е титан на мисълта, бащата на руската демокрация и особа, приближена на императора.

Иполит Матвеевич се изправи в целия си прекрасен ръст и смутено се заоглежда. Той не разбираше нищо, но понеже знаеше от опит, че Остап Бендер никога не говори напразно, мълчеше. Полесов целият трепереше. Той стоеше с вирната към тавана брадичка, в позата на човек, готвещ се да мине церемониален марш. Елена Станиславовна седна на стола, като гледаше с уплаха Остап.