Александър Пушкин - Евгений Онегин (Роман в стихове)

Вери — парижки гостилничар.

VII. Хораций — римски поет.

XX. Делвиг — поет, приятел на Пушкин.

IV. Епикуреец — последовател на древногръцкия философ Епикур, който учел, че щастието е в удоволствията на живота.

Левшин — писател-стопановед.

Приам — последният цар на Троя, многодетен баща на патриархално семейство.

XIX. „И статуйката — мъж чугунен“ — статуетка на Наполеон.

XXXIV. Циклопи — великани, които работели в ковачницата на бог Хевест. (От древногръцката митология.)

XXXVII. Кремъл — старата крепост на Москва.

L. Мелпомена — муза на трагедията (от древногр. митология).

Талия — муза на комедията (от същата).

Терпсихора — муза на танца (от същата).

LV. „Възпявам своя млад приятел“ и т. н. — Пушкин пародира класическата поема, която непременно почвала с обръщение към музата.

I. Царскоселский лицей — средно училище, основано от Александър I за деца на дворяни.

Апулей — римски философ. Цицерон — бележит римски оратор.

III. Вакханка — жрица на Бакхус (бог на виното); преносно — жена, изпаднала в сладострастно изстъпление.

IV. Ленора — героиня от едноименна балада на Бюргер.

Таврида — древно название на Крим.

Нереида — морска нимфа.

VIII. Квакер — последовател на една английска протестантска секта.

Мелмот — виж пояснение на глава трета.

Космополит — човек, който се чувствува гражданин на целия свят.

XII. Демон — образ от едноименно стихотворение на Пушкин.

XIII. Чацки — герой в комедията „От ума си тегли“ на Грибоедов.

XIV. Шишков — писател, борил се с чуждиците в руски език.

XVI. Клеопатра — египетска царица и красавица.

XXV. „На вензела на две сестри“ — вензел, с който императрицата удостоявала придворните дами.

XXVI. Сен-Прист — карикатурист от Пушкиново време.

XXVII. Ева — първата жена, която сътворил бог (според Библията).

XXVIII. Морфей — бог на съня (от древногр. митология).

XXXVI. Гибон — английски историк.

Манзони — италиански романист.

Хердер — немски философ и поет.

Мадам дьо Стал — френска писателка.

Биша — френски лекар и психолог.

Тисо, Фонтенел, Шамфор — френски писатели.

Чарлс Бел — английски писател и анатомист.

LI. Началното четиристишие на тази строфа е по думите на персийския поет Сади (Саади) от XIII век.

© 1971 Димитър Хр. Петричев, превод от руски

Александр Пушкин

Евгений Онегин, 1823–1831

Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007

Публикация:

А. С. ПУШКИН

ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН

Руска

Първо издание

БИБЛИОТЕКА ЗА УЧЕНИКА

Литературна група IV

Редактор Неделчо Драгиев

Художник Величко Койчев

Художник-редактор Васил Йончев

Техн. редактор Александър Димитров

Коректор Наталия Кацарова

Дадена за набор на 14. V. 1971 г. Подписана за печат на 20. VIII. 1971 г. Излязла от печат през октомври 1971 г. Формат 84×106/32.

Печатни: коли II 1\2, Издателски коли 8,74

Цена 0.46 лв.

Издателство „Народна култура“ — София, ул. „Гр.Игнатиев“ 2а

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. Н. Ракитин 2

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3602]

Последна редакция: 2007-10-09 08:00:00

Тверска — улица в Москва.

Харитон — черква в Москва.

Mon ange — ангел мой. Pachette — име

Симеон — черква в Москва

Речта на своите богове — езикът на поезията.

Vulgar — простолюдие, простащина

Tete a tete — среща, разговор насаме.

Ливреи — официални лекейски дрехи; в случая самите лакеи

Е sempe bene — И тъй, отлично

„Benedetta“ — Благословена (итал. песен)

„Jdol mio“ — мой кумир (итал. романс)

Мармот — вид гризач.

Та ни ласкай самият двор — тоест дворецът

Трети и четвърти стих са по думите на поета Саади. — Б. пр.