а край Татяна в малка групи
друг разговор се поднови:
ту в леко бъбрене върви,
ту умно, без превземка глупа —
свободен, жив, по не и кух —
и той не дразни ничий слух.
Тук беше на града отбора:
дворяни, модни образци,
и учени, и знатни хора,
и неизбежен брой глупци;
възстари светски хубавици,
опрецъфтели, зли девици,
пет-шест девойки без сърце
и без усмивка на лице;
посланик, що и тук тълкува
държавен някакъв въпрос;
старик парфюмен, белокос,
що доста тънко се шегува,
но чийто остарял финес
изглежда, малко смешен днес.
И склонният към епиграми,
сърдит на всичко граф NN:
на скучните, бъбриви дами,
на чая, много подсладен,
на спора, който се подхвана
за два-три глупави романа,
на слуховете за война,
на свойта собствена жена, —
на вестникарските заблуди,
на вензела на две сестри,
на падналия сняг дори —
да, всичко злост у него буди.
И дъщеря му бе дошла —
писклива, гърбава и зла.
Тук бе и Р… с душа злоблива,
С ограничен и низък ум;
Сен-Прист, хаби си ти молива
по него не в един албум;
тук бе и друг диктатор бален,
от младите контета хвален,
чист, румен, ням, невъзмутим,
като изписан херувим;
и пътешественик случаен,
колосан франт, нахал надут,
с осанка на човек прочут —
възбуждаше той присмех таен;
и поглед с поглед разменен
бе съд над франта отегчен.
С Татяна само тази вечер
зает бе нашият герой:
не с плахата девойка вече,
що влюбена видял бе той.
а с равнодушната княгиня,
със непристъпната богиня
на нашта царствена Нева.
О хора! Всеки във това
на Ева ми прилича — странно:
що бог му дал, не го влече;
змия към тайното дръвче,
към грях го мами непрестанно:
плода ти запретен му дай,
за да му бъде раят рай.
Как много се е изменила
Татяна в тоя свят отбран!
Как скоро тя е усвоила
обноските на своя сан!
Ни помен от онази нежна
девойка в тази тъй небрежна
жена, която дава тон
в един така блестящ салон…
Представя си как нощем бледа
за него чезне тя в мечти,
преди Морфей да долети,
как морно към луната гледа
с мечта — ведно да извървят
задружно земния си път.
При всяка възраст сме покорни
на любовта като деца;
но пролет с бури благотворни
е тя за младите сърца:
под страстите й те свежеят,
като поля цъфтят и зреят —
и ражда мощният живот
разкошен цвят и сладък плод.
Но в старост късна, безотрадна,
при залеза на наште дни,
тя носи скръбни сетнини.
Тъй бурите на есен хладна
превръщат вред лъки в блата
и брулят горските листа.
Не ще съмнение: в Татяна
е влюбен той като дете;
любовна мъка, с нега сляна,
във погледа му се чете.
Не слушайки ума, поема
на жилището й към трема,
отдето с трепет във гърди
подобно сянка я следи,
щастлив, ако на рамената
наметката й, с дъх горещ,
поправил би, би дигнал вещ,
би й докоснал с жар ръката
или пък би й сторил път
сред полк ливреи 8 8 Ливреи — официални лекейски дрехи; в случая самите лакеи
някой път.
А тя със нищо не отвръща,
не вижда, ако щеш, умри.
Приема го във свойта къща,
пророни думици две-три,
понякога не му приказва,
дори не го и забелязва:
кокетства хитри туй не са,
че те не са и по вкуса.
Онегин почна да бледнее,
но в нея — нито капка жал;
съвсем е вече полинял,
от охтика ще заболее.
На лекари го пращат. Те —
на бани и не знам къде.
Не тръгва той, а се терзае.
Готов е вече да върви
на оня свят, а тя нехае
(такъв е полът им, уви!),
надява се и пак настъпва
и упорит, не се отдръпва;
подобен на болник сега
той пише с немощна ръка
на тази, дето се не трогва.
Че малко полза въобще
в писмата има, спор не ще —
си мисли той, но изнемогва.
И пише страстно, пише с плам.
Писмото точно ще предам,
ПИСМОТО НА ОНЕГИН ДО ТАТЯНА
„Предвиждам: ще ви оскърби
това печално обяснение.
Ще блесне гордост и презрение
във погледа ви може би.
Що искам? И с какви ли цели
разкривам си душата вам?
На зло веселие не ще ли
аз повод с туй писмо да дам?
Съзрял у вас през дните прежни
в случайна среща чувства нежни,
да им повярвам не посмях:
по мил свой навик да се влюбя
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу