Александър Пушкин - Евгений Онегин (Роман в стихове)

и ти, мой верен идеал,

и ти, мой скромен, постоянен,

жив труд, сърцето ми владял:

познах с теб творчески победи,

другарски сладостни беседи,

забрава в бури и злини.

Изминаха се много дни,

откакто младата Татяна с Онегин,

в блян новороден,

се бяха мярнали пред мен —

и с тях обхватът на романа

като в магически кристал

неясно бе се очертал.

Но тези, на които вече

съм чел началните глави —

едни са някъде далече,

а други в гроба са, уви! 14 14 Трети и четвърти стих са по думите на поета Саади. — Б. пр.

Без тях героя дорисувах.

А ти, с която аз тъгувах —

Татяна, моят идеал…

несретен беше твоят дял.

Блажен е, който свърши рано,

бокала с вино недопил,

и който се е разделил

с живота, недочел романа,

тъй както, драги, в тоя час

с Онегин се разделям аз.

Епиграфът към целия роман. Той беше изпълнен със суетност, а още повече — с онзи вид гордост, която кара човека да признава с еднакво безразличие както добрите, така и лошите си постъпки, вследствие на чувство за превъзходство, може би въображаемо. (Из едно частно писмо.)

Към глава първа. И бърза да живее, и бърза да чувствува (да изпита всяко чувство). (От стихотворението „Първи сняг“ на княз Вяземский.)

Към глава втора. О село! (Обръщение в една сатира па римския поет Хораций.) О Русия!

Към глава трета. Тя беше девойка, тя беше влюбена. (От поемата „Нарцис“ на френския поет Малфилатър.)

Към глава четвърта. Нравствеността е в природата на нещата. (Думи, казани от Некер на Мирабо.)

Към глава пета. О, не знай тия страшни сънища, моя Светлана! (От баладата „Светлана“ на Жуковски.)

Към глава шеста. Там, под облачните и къси дни, се раждат хора, на които не е болно да умират (без болка посрещат смъртта). (От една канцона на италианския поет Петрарка.)

Към глава седма. Москва, любима дъщеря па Русия, къде ще намеря равна на тебе? (От стихотворението „Освобождението на Москва“ на Дмитриев.) Как да не обичаш родната Москва? (От поемата „Пирове“ на Баратииски.) Да нападаш Москва! Ето какво значи да видиш света! А къде е по-хубаво? Където нас ни няма. (От драмата „От ума си тегли“ на Грибоедов.)

Към глава осма. Прощавай и ако е завинаги, то завинаги прощавай. (Начало на Байроново стихотворение.)

II. Руслан и Людмила — герои на едноименна поема от Пушкин.

„Но Северът на мен вреди“. — Романът е почнат в Бесарабия.

V. Педант — тук думата е употребена в смисъл иа „свободомислещ“.

VI. Ювенал — римски поет-сатирик.

Вергилий — римски поет.

VII. Омир — древногр. поет, автор на „Илиада“ и „Одисея“.

Теокрит — древногр. поет, автор на идилии.

Алам Смит — английски икономист и философ.

VIII. Публий Овидий Назон — римски поет, изпратен на заточение при устието на Дунав.

XII. Фоблас — герой на романа „Похождепията на кавалера Фоблас“ от френския писател Лунре-де-Кувре.

XVI. Каверин — хусарски офицер, приятел на Пушкин.

XVII. „Федра“ — трагедия от Расин (фр. драматург).

„Клеопатра“ — трагедия от Волтер, (фр. писател)

Моина — героиня от трагедията „Фингал“ от Озеров!

XVIII. Фонвизин — писател от времето па Екатерина II.

Княжнин — писател-драматург от XVIII век.

Озеров — (писател-драматург от XVIII и началото на XIX век.

Семьонова — знаменита драматическа актриса.

Катенин — писател и критик, съвременник на Пушкин.

Корней — френски писател-драматург.

Шаховской — автор па много комедии.

Дидло — известен балетмайстор.

XIX. Терпсихора — муза на танца (от древногр. митология).

XX. Истомина — прочута балерина и хубавица.

XXIV. Жан Жак Русо — френски писател и мислител.

Грим — немски посланик в Париж, енцикл., писал на френски.

XXV. Чаадаев — философ и публицист, приятел на Пушкин.

Венера — богиня на любовта (от римската митология).

XXXII. Флора — богиня на цветята(от римската митология).

Диана — богиня на луната(от същата).

XXXVIII. Чайлд Харолд — герой на едноименна поема от Байрон.

XLII. Жан Батис Сей — френски икономист.

Бентам — английски юрист и философ.

XLVIII. Торквато Тасо — италиански ноет от времето на Възраждането.

„Като известния пиит“ (поет) — Муравьов.

XLIX. Брента — река в Италия.

Лирата на Албиона — поезията на Байрон.

Петрарка — прочут италиански поет от времето на Възраждането, автор на любовни песни.

L. Заточен в Одеса, Пушкин замислил да избяга в чужбина.