Жолийн Прюит-Паркър - Амеран

Екипажът на кораба себе подредил в редица на палубата. В нея се взираха кисели, намръщени лица и враждебни очи.

Зачуди се защо я гледат с такава открита враждебност. Може би чувстваха отвращението на капитана си към поставената му задача…

Амеран бързо огледа тълпата от мъже за Гидиън и въздъхна с облекчение, когато не го откри между тях. Предпочиташе да се изправи сама срещу всички тях, отколкото да срещне погледа на мъжа, който я бе измъчвал с такава наслада.

Реши да не се поддава на провокациите на нахалните втренчени погледи на моряците и зле прикрития смях, който достигаше до нея, докато минаваше между тях. Вървеше с високо вдигната глава и когато ги поглеждаше, очите й гледаха точно толкова враждебно, колкото и техните.

Появата на Грей на палубата беше посрещната с гръмогласен рев. Усмивка съживи лицето му, но тя веднага изчезна, щом забеляза погледа й. Лицето му се смръщи и стана някак си дистанцирано. Заповяда да вдигнат котва и й даде знак да го последва.

Амеран вървеше на няколко стъпки зад него, плътно обвила около себе си пелерината му. Нарочно забави още повече стъпките си, за да запази разстоянието между тях. Екипажът на „Феър Уиндс“ я караше да се чувства неудобно, но тя се чувстваше не по-малко притеснена от мъжа, когото някога бе обичала с цялото си сърце и душа. Не смееше да погледне настрана, докато вървеше между хората му. Усещаше наглите им и многозначителни погледи, чуваше гладно примляскване на устни, подигравателен смях… Един от моряците подхвърли нещо за личните запаси на краля.

При тази забележка Грей се обърна рязко и изгледа хората си c унищожителен поглед. Мъжете се разпръснаха и отидоха да си гледат работата.

Грей вдигна люка в центъра на палубата и й даде знак да го последва надолу по тесните стълби. Подаде й ръка, за да й помогне, но Амеран не му обърна внимание.

— Ще останеш в моята каюта. — Гласът му не оставяше място за възражения.

— Не желая да създавам грижи на никого — каза тя с фалшива загриженост.

— Няма такава опасност. Уверявам те — отговори той, без да направи опит да прикрие горчивината в гласа си, — аз често спя горе в хамак като хората си.

Амеран отказа да го погледне. Колко лесно само се бе освободял от нея, когато тя престана да представлява интерес за него!… Колко глупаво от нейна страна, че не успя навреме да прозре истината за него!

Грей отвори вратата в края на коридора под палубата. Обзавеждането беше спартанско: вградено легло към едната стена, маса — към другата. Върху масата лежеше голяма книга, подвързана с червена кожа, и колекция от месингови навигационни инструменти и уреди, каквито имаше и в нейната собствена колекция. В центъра на стаята се намираше огромен черен сандък с позлатени ключалки и катинари. Капакът беше вдигнат и Амеран хвърли любопитен поглед към него. Сандъкът преливаше от атлаз и коприна с всички цветове на дъгата.

Грей й обърна гръб и записа нещо в дневника си.

— Сигурен съм, че ще намериш в сандъка нещо по вкуса си — измърмори той едва чуто.

Амеран се престори, че не го чува, и коленичи до сандъка. Страхуваше се да докосне разкошните рокли в него. Протегна боязливо ръка и измъкна от купа копринена рокля със свежата зеленина на ранни ябълки и я погали с копнеж. Докосна леко буза до коприната.

Нещо я накара да вдигне очи. Улови погледа на Грей, който я наблюдаваше с усмивка. Загрубялото му лице отново й напомни лицето на мъжа, когото някога бе обичала.

Думите се спряха в гърлото й.

— Никога не съм виждала толкова елегантни дрехи. Кралят ли ми ги изпраща? — Грей стисна челюсти отново и кимна рязко. — Колко мило — продължи Амеран тихо. — Какво трогателно внимание. — Тя порови в сандъка, изтегли бледосиня рокля от фин атлаз и стаи дъх. — Колко е красива! — Погледна разкъсаните остатъци от дрехите на себе си и се засмя. — Едва ли ще мога да бъда представена на английския крал в подобни дрипи.

Грей затръшна дневника си с яростно изсумтяване. Пристъпи гневно към нея с ръце, свити в юмруци, и изпепеляващ поглед в очите, който изгори плътта й. Сърцето му бясно пулсираше в гърлото му.

За миг на Амеран й се стори, че ще вдигне ръка срещу нея и ще я удари. Тя се изправи в гордо предизвикателство пред него. Нямаше да му направи удоволствието да я види как се свива от страх.

Грей с все сила ритна сандъка. Капакът се затвори с трясък. Той издърпа грубо бледосинята рокля от ръцете й и я разкъса на две.

Амеран отскочи стреснато назад. Очите й го предизвикваха да я удари. Едва се сдържаше да не го срита на свой ред — той не заслужаваше нищо друго! Как смееше да бъде толкова зъл! Не бе направила нищо, за да го нарани. В края на краищата той беше този, който бе обещавал, без намерение да изпълни някога обещанията си.