Кристофър Прист - Машината на пространството

От бойните машини нямаше и следа, но аз насочих лодката към отсрещния, северния бряг, където на много места плачущите върби скриваха брега.

Не бях гребал повече от две минути, когато съвсем близо до нас избухнаха няколко снаряда и ни хвърлиха в нова тревога. Вдигнах греблата и се огледах.

— Амелия, наведи се! — извиках аз, когато над покривите на Чъртси забелязах да стърчат четирите бойни машини, които се връщаха обратно. Сега лъскавите гиганти бяха издигнали платформите си докрай, а огнедишащите им оръдия войнствено стърчаха напред. От всички страни на кулите експлодираха артилерийски снаряди, но доколкото можех да видя, без да им причинят дори драскотина.

Амелия се беше проснала на дъното на лодката и бавно допълзя до мен. Сграбчи краката ми и ги стисна така силно, сякаш от това зависеше марсианците да се отдалечат. Наблюдавахме как пилотите на машините промениха рязко курса и се насочиха към позициите на войската на северния бряг срещу Чъртси. Нашествениците се движеха с удивителна скорост. Стигнаха реката и без да се поколебаят дори за миг, нагазиха във водата, вдигайки високи пръски вода. През цялото време огнените им лъчи струяха напред и скоро стрелбата на защитниците съвсем престана.

В същия момент Амелия посочи на изток. Там, близо до Уейбридж, се намираше петата бойна машина — онази, която бях зърнал през прозореца на къщата, — тя стреляше към реката, без да спира. Вниманието на артилеристите, разположени край Шепъртън, беше насочено сега към нея и край блестящата й метална платформа летяха огнените кълба на експлодиращи снаряди. Никое от тях обаче не попадаше в целта и огненият лъч на марсианеца сновеше необезпокояван насам-натам. В един миг той докосна част от сградите на Уейбридж и те моментално избухнаха в пламъци.

Сетне настъпи момент, в който нашата войска има, макар и краткотраен, успех. Един от снарядите успя да стигне целта си и избухналата с неочаквана сила платформа се разлетя на парчета. Без да спират и сякаш оживели, краката на машината и останалата част от платформата продължаваха да препускат и да се полюшват още известно време. Няколко секунди по-късно се блъснаха в кулата на издигащата се наблизо черква край Шепъртън, олюляха се и паднаха в реката. Щом се допря до водата, оръдието експлодира и над него се издигна огромен облак от водни капки и пара.

Всичко това се разви за по-малко от минута; скоростта, с която марсианците воюваха, създаваше илюзията за тяхната непобедимост.

Преди да имаме време да съберем мислите си, четирите бойни машини, накарали батареята на Чъртси да замлъкне, се спуснаха да помогнат на падналия си другар. Забелязахме ги едва когато със силно свистене от потапянето на нагорещените им части във водата закрачиха в реката към нас. Нямаше никакво време да мислим за бягство или къде да се скрием; бяхме така ужасени, че докато успеем да реагираме, марсианците се оказаха вече на няколко крачки от нас. За наш голям късмет те нямаха нито време, нито настроение за нас, занимаваха ги по-важни неща. Огнените лъчи на оръдията им неспирно светеха на фона на непрестанното, но безрезултатно чаткане на артилерийската канонада, разнасяща се откъм Шепъртън.

След това пред очите ни се разразиха събития, които ми се искаше никога да не бях виждал. Злобата на нашествениците от Марс рядко се беше проявявала така красноречиво.

Една от машините им се насочи към позициите на защитниците при Шепъртън и необезпокоявана от снарядите, които избухваха край платформата, с дълъг продължителен откос на огнения си лъч накара оръдията да замлъкнат завинаги. Друга машина се зае със систематичното унищожаване на града. Останалите две, застанали сред множеството малки острови, там, където Уей се вливаше в Темза, се бяха заели да се справят с Уейбридж. Хора и предмети падаха покосени и над зелените ливади на Съри трещяха експлозия след експлозия, придружени от предсмъртните викове на жертвите.

Щом марсианците приключиха със злокобната си задача, наоколо отново се възцари тишина… но не и спокойствие. Уейбридж гореше, гореше и Шепъртън. Облаците пара, които се вдигаха над реката, се срещаха и сливаха с дима от градчетата в огромен стълб, извисил се нагоре към безоблачната синева на небето.

Несмутени от по-нататъшни атаки, марсианците прибраха оръдията си и се събраха край реката, там, където беше загинала бойната машина. Платформите се въртяха на всички посоки, отразявайки ярката слънчева светлина.