Иван Янев: Висшето образование в България, 1944–1948 г.

„Беше въведено изучаването на идеологически предмети, имащи за цел да спомогнат за формирането на диалектико-материалистически, комунистически мироглед у бъдещите специалисти.“ 51 51 Дойчинов, Д., Развитието на Математическия факултет през периода 1944–1969 г., сп. Физ. — математ., 1969 г., кн. 3, с. 204–205 „Независимо от преустройството на старата генерация университетски преподаватели те проявяват традиционна привързаност към «чистата» наука, която да не се смесва с идеологията. Тази обща погрешна постановка на част от преподавателите е основната причина за забавяне приемането на новите учебни програми и въвеждането им още през 1948–1949 г. Въвеждането на марксизма-ленинизма в науката и преподаването в Софийския университет се осъществява чрез преодоляване на класовата ограниченост на редица преподаватели, съпротива, дори саботаж. Ето защо и през 1948–1949 г. продължава процесът на поляризиране сред преподавателите. Това постепенно довежда до пълно обновяване на университетския персонал. В края на 1949 г. този процес е завършен.“ 52 52 Колектив, История на Софийския университет „Климент Охридски“, унив. изд. „Климент Охридски“, С, 1988 г., с. 269

Може да се заключи, че периода 1944–1948 г. е твърде бурен за висшето образование у нас. То се одържавява, правят се коренни промени. Приет е първият общообхватен закон за ВО, който просъществува една година. След него влиза в сила нов по-олекотен, а от там и по-добър закон. През този етап основната задача е да се отхвърли или адаптира научното наследство, останало от преди 9 септември. Това наследство трябва да се пригоди към новата конюнктура и да бъде полезно на новата власт. Развитието във висшето образование започва с бързи темпове, но особено през тези години неговото качество е силно занижено. Дава се възможност на хора с не голям социален ценз да учат висше образование, но така също се дават сериозни привилегии на хора, верни на новия строй. В тези случаи водещ е партийния елемент, а не коефициента на интелигентност. Факт е обаче, че висшето образование се разраства и голяма част от населението има възможност да го завърши. Много специалисти в най-разнородни области излизат от българските висши училища. Висшето образование в България се влияе силно, а то няма как да е и друго от съветското, което е доказало своята висока стойност в световен мащаб. Много българи завършват своето образование в СССР и след това дават своя принос за българското образование, като стават преподаватели във висшите училища в страната. След 1948 г. марксистко-ленинската линия е още по-силно имплементирана в родното висше образование.

1. Близнаков, Петко Станев и др., Кратка история на Икономически университет Варна (1920–2000 г.), унив. изд. ИУ, ВН, 2001 г.

2. Дойчинов, Божидар, Промени в структурата на висшето образование в България (9 септември 1944 — 1948 г.), ист. прегл., 1991, № 1

3. Дойчинов, Д., Развитието на Математическия факултет през периода 1944–1969 г., сп. Физ. — математ., 1969 г., кн. 3

4. ДВ, бр. 153, от 5 юли, 1947 г.

5. ДВ, бр. 224, от 24 септември, 1948 г.

6. Колектив, История на педагогиката и българското образование, изд. „Веда Словена — ЖГ“, С, 1998 г.

7. Колектив, История на Софийския университет „Климент Охридски“, унив. изд. „Климент Охридски“, С, 1988 г.

8. Косев, Димитър, Софийският университет „Климент Охридски“ на 75 години: Докл. на тържественото чествуване в Конгресната зала на Парт. дом, 20 май 1964 г.

9. Пирьов, Генчо, Ориентиране към висшето образование, С, Инст. за стоп. рационализация, 1947 г.

10. Попов, Горан, История на средното и висшето образование, С, 2001 г.

© 2009 Иван Янев

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/14756)

Последна редакция: 2009-12-10 01:00:00

Пирьов, Генчо, Ориентиране към висшето образование, С, Инст. за стоп. рационализация, 1947 г., с. 11–12

Колектив, История на Софийския университет „Климент Охридски“, унив. изд. „Климент Охридски“, С, 1988 г., с. 24–25

Косев, Димитър, Софийският университет „Климент Охридски“ на 75 години: Докл. на тържественото чествуване в Конгресната зала на Парт. дом, 20 май 1964 г., с. 10

Колектив, История на Софийския университет „Климент Охридски“, унив. изд. „Климент Охридски“, С, 1988 г., с. 26–27

Пак там, с. 29

Пак там, с. 52

Пак там, с. 52

Близнаков, Петко Станев и др., Кратка история на Икономически университет Варна (1920–2000 г.), унив. изд. ИУ, ВН, 2001 г., с. 19–20