Иван Янев: Висшето образование в България, 1944–1948 г.

Освен сред преподавателския и учителски състав на българското образование, новите управници провеждат чистка и сред библиотеките. Всички книги с прохитлеристко, антисемитско, антисъветско и всякакво съдържание, което не инпонира на новата власт, се унищожават. 25 25 Колектив, История на педагогиката и българското образование, изд. „Веда Словена — ЖГ“, С, 1998 г., с. 399–400 „Приетият през лятото на 1947 г. Закон за висшето образование напълно унифицира висшите училища, като ги подчинява на общи положения относно целта и устройството, управлението, преподавателите, студентите и процеса на обучение. Нормативното нивелиране е възможно, защото е настъпил краят на частните български и чуждестранни висши училища — според закона висшите учебни заведения в страната са държавни.“ 26 26 Пак там, с. 397–398 Законът влиза в сила след като България вече е подписала Парижкия мирен договор и е окончателно поставена в съветската орбита. Този факт открива пътя на комунистите за установяване на тоталитарен режим.

На 5 юли 1947 г. в бр. 153 е обнародван първия общообхватен закон, посветен на висшето образование. За първи път се приема подобен закон, който изцяло и детайлно да урежда висшето образование. В закона присъстват и текстове, които по-скоро са присъщи за подзаконови нормативни актове, като наредби и правилници и поради това закона е твърде подробен и дори тромав. Той се състои от 209 члена, разпределени в четири дяла — Дял първи: Общи положения, Дял втори: Университети, Дял трети: Висши специални училища, Дял четвърти: Преходни наредби.

В първият дял е устроен подробно статуса на преподавателския, асистентския и студентски състав. Властта на министъра на просвещението, респективно на държавата, е силно застъпена. Главите уреждат устройството, целите и управлението на висшите учебни заведения. В дял втори на закона се разглеждат подробно университетите, факултетите и всички техни звена, както и специалностите. Университетите според закона са 3 — „Климент Охридски“ в София, „Паисий Хилендарски“ в Пловдив и „Кирил Славянобългарски“ във Варна. В дял трети се разглеждат всички други висши училища, които по закон се именуват висши специални училища. В последния дял, преходни наредби, се уреждат въпроси като заварено положение на студентите в различните висши училища, функционирали до влизането в сила на закона. В преходните наредби се отменят всички закони, наредби и членове от закони, които се отнасят до висшето образование, действали до влизането в сила и противоречащи на този закон. 27 27 ДВ, бр. 153, от 5 юли, 1947 г., чл. 208 „Чл. 208 — Този закон отменя «Подотдел Д» — Висши специални училища (чл. чл. 216–227 включително) и «Подотдел Е» — университети (чл. чл. 276–340 включително) от закона за народното просвещение, наредбата-закон за частните висши училища от 12 април 1938 година («Държавен вестник», брой 80), закона на Държавното висше училище за финансови и административни науки — София от 7 юни 1940 год. («Държавен вестник», бр. 126), закона на Държавната политехника, наредбата-закон за висшето училище за стопански и социални науки «Д, А. Ценов» в Свищов, закона за Висшето училище за телесно възпитание от 3 януари 1942 година («Държавен вестник», брой 2), разпоредбите в закона за народното просвещение, отнасящи се до Музикалната академия и разпоредбите в закона за народното просвещение, отнасящи се за Художествената академия (чл. чл. 249–275 включително), както и всички разпоредби в други закони, правилници и наредби, които му противоречат.“ В чл. 1 от закона се изброяват висшите учебни заведения, съществуващи на територията на страната.

„Висши учебни заведения в Народната Република България са университетите «Климент Охридски» в София, «Паисий Хилендарски» в Пловдив и «Кирил Славянобългарски» във Варна, Държавната политехника в София, Висшето техническо училище в Русе, Висшето училище за стопански и социални науки «Д. А. Ценов» в Свищов, Висшето училище за физическа култура в София, Музикалната академия в София, Художествената академия в София, Народното военно училище «Васил Левски» и Военната академия «Сава Раковски».“ Откриване на нови ВУЗ, факултети, отдели, специалности, катедри става задължително със закон. 28 28 Пак там, чл. 1 Със закона се урежда статута на висшите училища, те са държавни, ерго слага се край на частното висше образование у нас. 29 29 Пак там, чл. 2 Структурата на ВУЗ се обуславя от факултети, отдели, специалности. 30 30 Пак там, чл. 3 Според чл. 8 министъра на народното просвещение упражнява мониторинг над висшите училища. Според същия член към министъра се създава и учредява Комисия за висшето образование. Комисията е със съвещателна функция и в нея имат представители всички факултети. Комисията е с мандат 1 година, като той започва да тече от 1 октомври всяка година. 31 31 Пак там, чл. 8 Висшите училища се управляват от академически съвети, чиито мандат е 1 година. Факултетите се управляват и от факултетни съвети със същия срок на мандата. Ректорът на всяко ВУ се избира и утвърждава до м. юни. Академичният съвет избира ректора, но ако няма мнозинство, се провежда балотаж между двамата, събрали най-много гласове. При положение, че има равногласие и на балотажа се тегли жребий, кой ще бъде новият ректор. Ректорът след избора се утвърждава от министъра на просвещението, което показва, че ВУ нямат голяма автономия. Ректорският мандат е едногодишен, което не позволява проектиране на дългосрочна стратегия и се работи година за година. 32 32 Пак там, чл. 12 „Академическият персонал във висшите учебни заведения се състои от: