Иван Янев: Висшето образование в България, 1944–1948 г.

През 1920 г. във Варна възниква Висшето търговско училище (ВТУ). Потребността от икономическо училище, което да дава висше образование на българите е остра, тъй като в стопанските направления на страната недостига на специалисти е твърде голям. Само една малка част от хората, занимаващи се със стопанска дейност, са имали висше икономическо образование, което са получили в западните държави. Въпросът за ВТУ Варна е поставян още преди Първата световна война, но военните действия изпреварват решението на Варненската търговско-индустриална камара, която на 14 май 1920 г. с болшинство решава да бъде открито ВТУ във Варна. Но това решение не е достатъчно, то се резулира от Министерството на търговията, което дава агреман за откриване на висшето училище. 8 8 Близнаков, Петко Станев и др., Кратка история на Икономически университет Варна (1920–2000 г.), унив. изд. ИУ, ВН, 2001 г., с. 19–20 Реално обаче ВТУ започва да обучава студенти от есента на 1921 г. Оказва се не лека задача осигуряване на материална база и преподавателски капацитет за новото ВТУ. Привличат се редица международни преподаватели, които да обучават качествено новите специалисти. Студентите ще се обучават две години, както това е и в другите държави. 9 9 Пак там, с. 19–22 Откриването на студентските занимания става на 2 октомври 1921 г. и за разлика от незабележимото започване на Висшия педагогически курс преди 33 години, тук моментът е Тържествен. Присъстват царя, министри и видни личности. Има водосвет, дори цар Борис III произнася кратко слово. 10 10 Пак там, с. 19–25 През 1936 г. в Русе е открито Висше търговско училище. То става възможно благодарение на дарение чрез завещание на Димитър А. Ценов. През 1942 г. в София са открити Държавно висше техническо училище, със строителен факултет и Висше училище за телесно възпитание.

„Така до 9 септември 1944 г. в България има 8 висши учебни заведения: Софийският университет, 3 висши икономически училища в София, Варна и Свищов, и столичните Висше техническо училище, Художествена академия, Музикална академия и Висше училище за телесно възпитание.“ 11 11 Попов, Горан, История на средното и висшето образование, С, 2001 г., с. 314 След 9 септември 1944 г. правителството реабилитира всички ученици, студенти и преподаватели, които са били отстранени по политически причини от буржоазната власт. Правата на българските евреи се възстановяват. МС с постановление решава българския държавен университет в Скопие, открит през войната, да се закрие. Неговите студенти и преподаватели в преобладаващата си част се вливат в структурите на Софийския университет „Климент Охридски“. 12 12 Колектив, История на Софийския университет „Климент Охридски“, унив. изд. „Климент Охридски“, С, 1988 г., с. 236 След установяване на режима на ОФ се предприемат репресивни действия спрямо част от научния състав във висшите училища. Чистката силно занижава преподавателския капацитет. В същото време приема на студенти е завишен, което обстоятелство води до влошаване качеството на висшето образование. 13 13 Дойчинов, Божидар, Промени в структурата на висшето образование в България (9 септември 1944 — 1948 г.), ист. прегл., 1991, № 1, с. 45 Започва коренна промяна във всички сфери включително и във висшето образование. Започва тотална държавна доминация. Издигат се лозунги, които трябва да покажат на масите, че новият строй е правилния.

„9. IX. 1944 г. е началото на нова епоха в историята на България, това е денят, в който тя под мъдрото ръководство на БКП започна строителството на новото социалистическо общество. Още в самото начало на това строителство беше ясно,. че науката е призвана да изиграе важна роля в изграждането на новия живот. Социализмът и науката са неотделими.“ 14 14 Дойчинов, Д., Развитието на Математическия факултет през периода 1944–1969 г., сп. Физ. — математ., 1969 г., кн. 3, с. 189–190 През май 1945 г. Висшият учебен съвет (ВУС) е възстановен, след 11-годишно прекъсване. Членовете му приемат т. нар. тезиси, с които рамкират българското образование.

В тезисите се изтъква, че „истинското демократизиране на висшето образование изисква при приемането на студентите да се държи сметка за социалното им положение и техните обществени и политически прояви.“ Този тезис за дълго време ще остане в практиката на Софийския университет.

ВУС приема да има вечерно и задочно обучение, както и да се открие аспирантски институт за подготовка на научни кадри. 15 15 Колектив, История на Софийския университет „Климент Охридски“, унив. изд. „Климент Охридски“, С, 1988 г., с. 239–240 През пролетта на 1945 г. правителството се опитва да прокара идеята за децентрализиране на висшето образование. Но столичните висши училища се обявяват против изнасянето на завършени факултети в провинцията. Академичната общност подкрепя децентрализирането на висшето образование, но с изграждане на нови висши училища в провинцията, които постепенно да се утвърдят. Управляващите се вслушват в протеста на академичната общност и преустановяват своите планове.