Иван Янев: Висшето образование в България, 1944–1948 г.

ВУС по отношение на висшето образование приема, че трябва да се основат нови висши училища, трябва книгите с т. нар. профашистко съдържание да се изземат от библиотеките и достъпа до тях да бъде строго регламентиран. Книги с такова съдържание могат да се използват за научни цели. ВУС не е доволен от чистката в края на 1944 г. и излиза със становище, че се налага нова чистка. Започва ново прочистване, което довежда до отстраняването на много преподаватели и студенти от висшите училища. Мотивът естествено е профашистка дейност. 16 16 Дойчинов, Божидар, Промени в структурата на висшето образование в България (9 септември 1944 — 1948 г.), ист. прегл., 1991, № 1, с. 48–49 Чистката сред преподавателите 1944–1946 г. засяга общо 80 професори, доценти и асистенти, като МНП разяснява, че те са уволнени заради своята преподавателска дейност и рестрикциите не засягат научните им занимания. Тази позиция на министерството идва след като академичната общност започва да изразява своето несъгласие от крутите мерки, които рязко снижават качеството и научния капацитет на висшето образование. 17 17 Колектив, История на Софийския университет „Климент Охридски“, унив. изд. „Климент Охридски“, С, 1988 г., с. 238 В края на януари 1945 г. в университета приключва първият основен етап на вътрешна дефашизация. Негово съдържание е освобождаване на академичното тяло от реакционните в идеологическо отношение преподаватели, подмяна на ръководството на факултети и институти.

Значителна част от освободените преподаватели през следващите две години са възстановени. 18 18 Пак там, с. 246 Предприемат се мерки за допускане до висше образование само на младежи, които са в унисон с новата политика и такива проявяващи, или проявили промонархически, прохитлеристки или антикомунистически настроения не се допускат във висшите училища.

Още през летния семестър на учебната 1944–1945 г. кандидат-студентите трябва да представят препоръка в СУ „Климент Охридски“ от комитетите на ОФ по места. 19 19 Пак там, с. 249–250 През пролетта на 1946 г. се налага квотен принцип в размер на 20% от всички места в СУ за хора верни и свързани с новата власт — партизани, политзатворници, концлагеристи, военносираци и воювали на фронта. Само след няколко месеца през септември привилегированият кръг се разширява и с вдовиците на загинали в съпротивата. Още 20% квота се определя за военноинвалидите. През октомври 1946 г. правителството приема общия брой на студентите да се увеличи с 20%, което обстоятелство рязко влошава качеството на образованието. За някои факултети не са запълнени дори и предходните бройки, поради този факт започват да се набират студенти без кандидатстудентски изпити. 20 20 Пак там, с. 251 След 9.IX.1944 г. основната задача е Софийският университет коренно да бъде променен и адаптиран към новия строй. Научната, преподавателската и учебната дейност се налага да претърпят основно преустройство, което да обслужва новата конюнктура.

„Само така Софийският университет можеше да се превърне в мощен фактор на социалистическото строителство в България.“ 21 21 Косев, Димитър, Софийският университет „Климент Охридски“ на 75 години: Докл. на тържественото чествуване в Конгресната зала на Парт. дом, 20 май 1964 г., с. 24 Чистката е част от това преустройство, но две десетилетия по-късно тя ще се тълкува от властта като „сплотяване“ на академичния състав на СУ. 22 22 Пак там, с. 24 През 1945 г. с решение на правителството във Варна се създава Варненски държавен университет „Кирил Славянобългарски“. Той се състои от два факултета — факултет за стопански и социални науки и технически факултет. Вижда се, че ролята на икономическото училище във Варна е сведена от висше училище до факултет в рамките на държавен университет. 23 23 Близнаков, Петко Станев и др., Кратка история на Икономически университет Варна (1920–2000 г.), унив. изд. ИУ, ВН, 2001 г., с. 96 И както в началото при откриването на ВТУ през 1921 г., така се получава и в средата на четиридесетте години, решението се взема през 1945 г., а тържественото откриване става година по-късно. Събитието е на патронния ден на университета — 27 ноември и отново церемонията по откриването е помпозна. 24 24 Пак там, с. 98 Българските нови управляващи стигат до там, че от учебната 1945–1946 г. в училищата се въвежда изучаване на сръбски език. Вярно е, че този предмет не е задължителен, но при положение, че спомените от войните са все още твърде пресни тази постъпка на управляващите е недалновидна и граничи с глупост. Някои управляващи, които определено не изпитват излишен патриотизъм към България, се самозабравят, че стигат до там, че през 1947 г. в Пиринска Македония се изучава македонски език и македонска история от тамошните българчета. Но, за радост, проектите за отцепване на Пиринска Македония от България и присъединяването й към Югославия претърпяват крах. Това обстоятелство спасява най-вече БРП (К) българската история по-късно да ги заклейми като родоотстъпници. Но разбира се, че провалянето на Титовия проект е в интерес и от териториална гледна точка.