Чарлз Буковски - Factotum (Момче за всичко)

Чашите продължаваха да пристигат. Младата блондинка си тръгна с някакъв друг. Джубоксът свиреше. Тими говореше. Свечеряваше се. Отказаха да ни дават повече пиене. Излязохме на улицата и затърсихме друг бар. Беше десет часа. Едва се държахме на краката си. Улицата бе пълна с коли.

— Чакай, Тими. Дай да си починем.

Видях го. Погребален дом, в колониален стил, осветен от прожектори. Широко бяло стълбище водеше към верандата.

Качихме се до средата на стълбището. Внимателно го сложих да легне върху едно стъпало. Изпънах му краката и прибрах ръцете му край тялото. Опънах се в подобна поза на стъпалото под Тими.

Събудих се в някаква стая. Бях сам. Развиделяваше се и беше студено. Бях само по риза. Опитах се да мисля. Станах от твърдия нар и отдих до прозореца. Имаше решетки. Отвън беше Тихия океан. (Някак си се бях озовал в Малибу.) Надзирателят се появи след половин час, тропайки с метални чинии и табли. Подаде ми закуската. Седнах и ядох; заслушан в океана.

След четиридесет минути ме изведоха. Група мъже стояха приковани на една верига. Отидох до края на редицата и подадох ръце.

Пазачът каза:

— Ти не.

Получих отделни белезници. Двама полицаи ме напъхаха в една кола и потеглихме.

Стигнахме Кълвър Сити и паркирахме зад съда. Единият полицай излезе с мен. Заобиколихме отзад и седнахме на предния ред в съдебната зала. Ченгето ми свали белезниците. Тими го нямаше. Обичайното дълго и досадно чакане за съдията. Моето дело бе второ по ред.

— Обвинен сте в пиянство на публично място и спиране на движението. Десет дни или тридесет долара.

Признах се за виновен, макар и да не знаех какво има предвид със „спиране на движението“. Полицаят ме свали долу и ме вкара в затворническа кола.

— Леко се отърва — каза той. — Бяхте направили задръстване от една миля. Най-тежкото задръстване в историята на Игълууд.

Откара ме в Областния затвор на Ел Ей 1 1 Ел Ей (L.A. — англ.) — разговорно наименование на Лос Анджелис — Б.пр. .

Вечерта баща ми пристигна с тридесет долара. Като излизахме, в очите му имаше сълзи.

— Ти посрами майка си и мен — каза той. Изглежда познаваше единия полицай и той го бе попитал:

„Господин Чинаски, какво прави синът ви тук?“ — Умрях от срам. Само като си помисля — моят собствен син в затвора.

Влязохме в колата и потеглихме. Той все още плачеше.

— Не стига, че не искаш да служиш на страната си по време на Война…

— Военният лекар каза, че съм негоден.

— Синко, ако не беше Първата световна война никога нямаше да срещна майка ти и ти нямаше да си роден.

— Имаш ли цигари?

— А сега те вкараха в затвора. Това може да умори майка ти.

Минахме покрай няколко евтини бара в долната част на Бродуей.

— Да спрем да пием по нещо.

— Какво? Искаш да пиеш, след това, което се случи? Каква наглост!

— В такива случаи човек най-много се нуждае от алкохол.

— Само не казвай на майка си, че си искал да пиеш веднага след като си излязъл от затвора — предупреди ме той.

— А освен това ми се ебе.

— Какво!

— Казах, че ми се ебе.

За малко да мине на червено. Известно време никой не проговори.

— А между другото — каза той накрая, — смятам, знаеш, че глобата ще бъда прибавена към сметката ти за стаята, храната и прането?

Хванах се на работа в един склад за автомобилни части на улица „Флауър“. Шефът беше висок грозен мъж със сплескан задник. Винаги ми казваше, дали е ебал жена си предната вечер.

— Снощи ебах жена си. Първо оправи поръчката за „Уилямс Брадърс“.

— Свършиха ни калниците „К-3“.

— Върни поръчката.

Ударих печат „Връща се“ на фактурата.

— Снощи чуках жена си.

Опаковах кутията за „Уилямс Брадърс“, надписах я и залепих необходимите марки.

— Доста добре беше.

Имаше сламеноруси мустаци, сламеноруса коса и сплескан задник.

— Свършвайки, се изпика.

Сметката ми за стаята, храната, пералнята и т.н. бе вече толкова голяма, че ми бяха нужни няколко седмични надници, за да я оправя. До тогава живях в къщи, но се изнесох веднага след това. Не можех да си позволя да живея на тези цени.

Намерих си квартира близо до работата. Преместването не беше трудно. Притежавах половин куфар вещи…

Хазайката ми се казваше Мама Стрейдър, жена с боядисана в червено коса, хубава фигура, много златни зъби и възрастно гадже. Още на първата сутрин ме повика в кухнята и ми каза, че ще ми сипе едно уиски, ако отида да нахраня пилетата в задния двор. Направих го и след това седнах в кухнята с Мама и гаджето й Ал и пих уиски. Закъснях един час за работа.