Чарлз Буковски: Factotum (Момче за всичко)

На втората вечер се почука на вратата ми. Дебела жена, попреминала четиридесетте, с бутилка вино в ръка.

— Живея в дъното на коридора, казвам се Марта. Чух да слушате тази хубава музика. Реших да ви донеса нещо за пиене.

Марта влезе. Беше облечена в широка зелена рокля и след няколко чаши вино започна да ми показва краката си.

— Имам хубави крака.

— За мен краката са най-важното.

— Виж нагоре.

Краката й бяха ужасно бели, тлъсти, разплути, с виолетови разширени вени. Марта ми разказа живота си.

Тя беше курва. Кръстосвала баровете. Основният й паричен източник бил собственикът на един универсален магазин.

— Дава ми пари. Влизам в магазина и си взимам всичко, каквото искам. Продавачите нищо не ми казват. Той им е наредил да не ме закачат. Не иска жена му да разбере, че се чукам по-добре от нея.

Марта стана и пусна радиото. Увеличи го.

— Танцувам добре — каза тя. — Гледай!

Тя се завъртя в зелената си палатка, като риташе във въздуха с дебелите си крака. Страшно възбуждащо! След малко събра роклята си на кръста и започна да си тресе задника в лицето ми. Розовите гащички имаха голяма дупка на дясната буза. После се измъкна от роклята и остана по гащи. След това и гащите се озоваха на пода до роклята и тя започна да си тресе месата. Триъгълникът на пубиса й бе почти скрит от увисналия, подскачащ корем.

От потта гримът й се разтече по лицето. Изведнъж присви очи. Аз бях седнал на ръба на леглото. Скочи отгоре ми преди да мога да мръдна. Притисна полуотворената си уста в моята. Миришеше на слюнка, лук, прокиснало вино и на (въобразих си аз) спермата на четиристотин мъже. Вкара езика си в устата ми. От него капеше слюнка, задавих се и я отблъснах. Тя падна на колене, свали ми ципа и след секунда мекият ми кур беше в устата й. Смучеше го и го лижеше. На късата сива коса на Марта бе вързана малка жълта панделка. По врата и бузите й имаше брадавици и големи кафяви бенки.

Членът ми стана. Тя изстена и ме ухапа. Аз изпищях, хванах я за косата и я блъснах назад. Стоях в средата на стаята ранен и ужасен. По радиото звучеше Малерова симфония. Преди да помръдна, тя отново бе на колене. Безжалостно ме сграбчи с две ръце за ташаците. Отвори уста и ме пое. Главата й се въртеше неистово. Като ме стисна за ташаците и почти отхапа кура ми на две, тя ме издърпа на пода. Стаята се изпълни със смучещи звуци, а по радиото звучеше Малер. Чувствах се като разкъсан от безмилостно животно. Курът ми стана, покрит с плюнка и кръв. Видът му я подлуди. Чувствах се, като че ли ме ядат жив.

Ако се изпразня, помислих си отчаяно, никога няма да си простя.

Когато се опитах да я издърпам за косата, тя сграбчи отново ташаците ми и безжалостно ги стисна. Зъбите й се забиха в средата на члена ми, като че ли искаше да ме разреже на две. Изпищях, пуснах косата й и паднах назад. Главата й невъзмутимо се движеше нагоре-надолу. Сигурен бях, че смученето се чува из цялата къща.

— НЕ! — изкрещях аз.

Тя упорстваше с нечовешка ярост. Започнах да се празня. Бе като да изсмучеш вътрешностите на уловена змия. Яростта й бе примесена с безумство. Изсмука спермата, като я задържа в гърлото си.

Тя продължи да смуче и лиже.

— Марта! Спри! Свърших.

Но не би. Като, че ли се бе превърнала в огромна всеразкъсваща уста. Продължи да смуче.

— НЕ! — отново изпищях аз…

Този път я изсмука като крем ванилия през сламка.

Аз се срутих на земята. Тя стана и почна да се облича, като си пееше:

Олюлявайки се аз се изправих на крака, като държах с ръка панталоните си и извадих портфейла си. Подадох й пет долара. Тя ги взе и ги пъхна в деколтето между гърдите си, хвана ме още веднъж игриво за ташаците, стисна ги и с валсова стъпка излезе от стаята.

Бях спестил достатъчно за билет до някъде другаде плюс няколко долара, за да се оправя, като стигна. Напуснах работа, взех една карта на САЩ и я разгледах. Реших да отида в Ню Йорк Сити.

Качих се на автобуса с два литра уиски в куфара. Когато някой седнеше до мен, вадех една от бутилките и отпивах. Стигнах в Ню Йорк.

Автогарата беше близо до „Таймс скуеър“. Вървях по улицата със стария си куфар в ръка. Беше вечер. Хората на рояци излизаха от метрото. Като насекоми, безлични и безумни, те се втурваха срещу мен, заобикаляха ме, блъскаха ме. Въртяха се и се бутаха един друг. Издаваха ужасяващи звуци.