Чарлз Буковски - Factotum (Момче за всичко)

Здесь есть возможность читать онлайн «Чарлз Буковски - Factotum (Момче за всичко)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Factotum (Момче за всичко): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Factotum (Момче за всичко)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи на света.“ Когато един луд не може да бъде разбран от другите луди, той просто си остава един неразбран луд. Когато един пощенски служител се проваля заради неимоверните количества алкохол, които е погълнал предишната вечер, той става журналист, а в най-лошия случай — писател. Когато на един човек белите дробове не вършат никаква работа, а черен дроб той просто няма, не му остава нищо друго, освен да използува мозъка и въображението си. Пълна физическа разруха. Няма дух, няма тяло, душата е тленна отсянка на нашето мрачно битие. Животът трябва да се убива бавно, съзнателно, всеки ден, всяка минута, като мръсна бутилка от долнопробен скоч. Съдбата трябва да бъде проигравана на комар — методично и целенасочено до момента, в който подобно на Оруел възкликнеш: 2+2=5.

Factotum (Момче за всичко) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Factotum (Момче за всичко)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Спрях в един вход и довърших последната бутилка.

Отново тръгнах, блъсках се, пробивах си път с лакти. Вървях, докато не забелязах табела за стаи под наем на Трето авеню. Съдържателката беше стара еврейка.

— Трябва ми стая — казах й аз.

— Трябва ти един хубав костюм, мойто момче.

— Нямам пари.

— Хубав костюм, почти без пари. Мъжът ми държи шивачницата от другата страна на улицата. Ела с мен.

Платих за стаята и си оставих горе куфара. Пресякохме заедно улицата.

— Херман, покажи на това момче костюма.

— О, костюма е чудесен — Херман го донесе. Тъмносин, леко износен.

— Много е малък.

— Не, не. Точно ще ти е.

Той излезе иззад тезгяха.

— Ето, пробвай сакото — Херман ми помогна да го облека. — Виждаш ли? Става ти… искаш ли да пробваш панталоните? — той държеше панталоните пред мен, от кръста до стъпалата.

— Добре са.

— Десет долара.

— Нямам толкова.

— Седем долара.

Дадох на Херман седемте долара и отнесох костюма в стаята си. Излязох да си купя бутилка вино. Когато се прибирах, заключих вратата, съблякох се и се приготвих за първия истински сън от доста време насам.

Легнах, отворих бутилката, направих възглавницата на твърда топка и я поставих зад гърба си. Поех дълбоко въздух и се загледах през прозореца. За първи път от пет дни бях сам. Аз бях човек, който вирее в самота. Без нея бях като някой без храна и вода. Всеки един ден без самота ме правеше по-немощен. Бях напълно зависим от нея. Мракът на стаята бе за мен като слънчева светлина. Отпих от виното.

Внезапно светлина заля стаята. Чу се трясък. Железопътната линия бе на едно ниво с прозореца ми. Някакъв влак бе спрял. Гледах една редица нюйоркски лица и те ме гледаха. Влакът постоя и потегли. Възцари се тъмнина. Отново светлина заля стаята. Гледах лицата. Като видение от ада, което се повтаряше и повтаряше. Лицата ставаха все по-грозни, по-безумни и жестоки. Аз отпивах от виното.

Кошмарът продължи: тъмнина, после светлина; светлина, после тъмнина. Свърших виното и отидох за още. Върнах се, съблякох се и отново си легнах. Лицата продължаваха да пристигат и да отпътуват. Като че ли имах видения. Посещаваха ме стотици дяволи, които Самият Дявол не можеше да понася. Пих още.

Накрая станах и извадих новия си костюм от гардероба. Намъкнах се в сакото. Тясно бе. Изглеждаше по-малко, отколкото като го пробвах в шивачницата. Внезапно се чу звук от разпаряне. Точно по средата на гърба се бе разцепило. Свалих остатъците от сакото. Оставаше ми панталона. Вкарах крака в крачолите. Беше с копчелък, не с цип. Докато се опитвах да ги закопчая шевът на седалището се разпра. Протегнах ръка и пипнах долните си гащи.

18

Четири или пет дни се мотах наоколо. След това се запих за два дена. Махнах се от тази квартира и се нанесох в Грийнич Вилидж. Един ден прочетох в литературната притурка на един вестник, че О’Хенри винаги пишел в един известен писателски бар. Намерих бара и влязох да търся не знам какво.

Беше по обяд. Освен мен нямаше други посетители, въпреки статията. Стоях сам заедно с едно голямо огледало, бара и съдържателя.

— Съжалявам, господине. Не можем да ви обслужим.

Втрещих се, нищо не можах да отговоря. Чаках обяснение.

— Вие сте пиян.

Може би бях махмурлия, но не бях пил от дванадесет часа. Промърморих нещо за О’Хенри и напуснах.

19

Приличаше на занемарен магазин. На витрината висеше обява: „Търсят се работници“ . Влязох. Мъж с тънки мустачки ми се усмихна.

— Седнете — даде ми писалка и формуляр. Попълних формуляра.

— Колеж? Така ли?

— Не точно.

— Занимаваме се с реклама.

— Оо?

— Не ви интересува?

— Ами, как да ви кажа. Аз рисувам. Художник , нали знаете? Закъсах го с парите. Не успявам нищо да продам.

— Такива имаме много.

— И аз не мога да ги понасям.

— Горе главата. Може би, като умреш, ще станеш известен.

След това ми обясни, че в началото се работи нощем, но че винаги има шанс за повишение.

Отговорих му, че обичам да работя нощем. Каза, че мога да започна в метрото.

20

Двама старци ме чакаха. Срещата беше в метрото, там, където е депото. Връчиха ми наръч картонени плакати и малък метален инструмент, който приличаше на отварачка за консерви. Качихме се в един от вагоните.

— Гледай — каза един от старците.

Той скочи върху празните седалки и закрачи, като раздираше старите плакати с отварачката за консерви. Значи така се прави, помислих си аз. Хора ги закачат там.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Factotum (Момче за всичко)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Factotum (Момче за всичко)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Чарлз Буковски
libcat.ru: книга без обложки
Чарлз Буковски
libcat.ru: книга без обложки
Чарлз Буковски
libcat.ru: книга без обложки
Чарлз Буковски
libcat.ru: книга без обложки
Чарлз Буковски
libcat.ru: книга без обложки
Чарлз Буковски
libcat.ru: книга без обложки
Чарлз Буковски
Чарлз Буковски - Поща
Чарлз Буковски
Чарлз Буковски - Всичко на масата
Чарлз Буковски
Отзывы о книге «Factotum (Момче за всичко)»

Обсуждение, отзывы о книге «Factotum (Момче за всичко)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x