Уолтър Милър - Борба за кръв

— Аз наистина не възразявам против разговор на тази тема — каза Роки след кратко колебание. — Нямам какво да крия.

— Отлично.

— Как се казваш… освен името на фирмата?

— За теб съм само корпорация „Далия инкорпорейтид“ — тя погледна Роки с подозрение. Малко след това видът й стана замислен. — Интересува ме само едно, защо летиш на Сол?

Той се усмихна тъжно:

— Ако разкрия причините на една далианка, тя действително ще ме приеме за глупак.

Девойката бавно кимна.

— Разбирам. Позната ми е етиката на капианците. Ако грешката на един офицер доведе до нечия смърт, той или доказва, че това не е било грешка, или си прерязва гърлото… церемониално, доколкото знам. И ти ли ще постъпиш така?

Роки вдигна рамена. Той бе напуснал Капа доста отдавна и сега не можеше да каже нищо определено.

— Глупав обичай — каза девойката.

— Но пък помага да се отсейват глупаците, не е ли така? Все пак по-добре така, отколкото съд и наказание за престъпленията. На Капа човек може да не се страхува от обществото. Той е длъжен да се бои само от собствената си слабост. В задачите на обществото влиза защитата на личността от нещастия, но не и от грешки. Извърши ли сериозен пропуск, човекът на Капа бива отхвърлен и сам свършва със себе си. Като система не е толкова лошо…

— Можеш да се възползваш от нея.

— Послушай, далианке…

— Какво?

— Изглежда, че ти лично нямаш против това, което съм извършил.

Тя презрително присви очи.

— Ха, ха! Аз никого не съдя, освен ако не ме засяга лично. Защо те вълнува това, какво мислят другите за теб?

— В нашето по-развито общество — поясни той сдържано, — човек неизбежно си изработва набор от правила за мислене, наричани „съвест“.

— Ясно — в тонът й пролича пълно отсъствие на интерес.

И отново в него трепна опасението, няма ли да й хрумне да спечели без усилие прилична сума, предавайки го на представителите на Сол-3. Той започна да обмисля план, който да му позволи да избегне евентуално предателство.

Те се хранеха и спяха по корабния часовник. На десетия ден Роки забеляза на лъчевия екран отклонения в показанията на контролните уреди, формата на обвивката постепенно се стремеше да се превърне в сфера, която да обезпечи минимално налягане. Веднага посочи това на девойката и тя незабавно извърши необходимата корекция. В резултат на загубената добавъчна енергия, мощността на реактора леко се повиши. Полетът продължи, но някакво предчувствие непрекъснато го глождеше и той стоеше навъсен.

След два дни деформацията на екрана се възобнови. Отстраниха я като отново употребиха допълнителна енергия. Стрелката, показваща мощността на реактора се колебаеше в жълтия предупредителен сектор на скалата. Претоварените генератори на полето стенеха и вибрираха заплашително. Роки с бурно нетърпение се стараеше да открие причината за неизправността. Най-сетне успя и се втурна побеснял в кабината.

— Корабът ти минал ли е предполетен контрол? — попита той пилота.

Тя с любопитство присви ъгълчетата на устата си, забелязвайки гнева му.

— Естествено, командоре.

Тази титла бе толкова неуместна в момента, че Роки пламна.

— Мога ли да погледна документите?

Тя за миг се поколеба, след което потърси в джоба си и му подаде нагънато розово листче.

— Розова квитанция — простена той. — Та ти си нямала право да излиташ!

С надменен вид тя прочете първия ред:

— „Техническият персонал на космодрума снема от себе си всяка отговорност за безопасността на далианския кораб по време на полет“. Къде тук е написано, че нямам право да летя?

— Аз ще се погрижа за това да бъдете изхвърлена от всички космически пътища! — изрева той.

Нейният поглед го отрезви, като му напомни сегашното му положение; той бе изпълнен с любопитство и търпимост.

— И ще ми кажете ли какъв е проблемът, командоре?

— Не работят нормално синхронизаторите, това е всичко. — Той все още не можеше напълно да се успокои. — Екраните все повече излизат от строя.

— И?…

— Нараства претоварването и в крайна сметка екранът няма да издържи и ще се пробие. Затова мисля, че ще се наложи да се спуснем по компонентата и да започнем ремонт.

Тя поклати отрицателно глава.

— Да опитаме без кацане. Отдавна искам да установя, какво претоварване може да издържи реакторът.

Роки едва не се задуши. Та тук нямаше никакъв шанс.

— Ти какво, да не си дипломиран космоинженер?

— Не.

— Тогава послушай един добър съвет…