Уолтър Милър - Борба за кръв

— Твоят?!

— Да.

— Не. Ние продължаваме.

— Да предположим, че не ти позволя!

Тя рязко се обърна. Очите й святкаха.

— На този кораб командвам аз. Освен това съм въоръжена, командоре. На Вас като пътник предлагам да се приберете незабавно в каютата си.

Роки оцени ситуацията и премисли решението си. Като видя непреклонността в очите на девойката той разбра, че му остава само едно. Вдигна рамене и погледна встрани, сякаш признаваше властта на пилота. Още миг-два тя го стрелкаше с очи, но не повтори заповедта си за напускане на кабината. Но щом тя се обърна към пулта, Роки за всеки случай обви юмрук в носната си кърпа и като се прицели в една точка от късоподстригания й тил, с рязък отсечен удар сложи край на всякакви възражения.

— Извинявай — каза той като повдигна отпуснатото тяло от креслото.

Той я отнесе в каютата и я положи на койката. След това извади от джоба й малкия иглопистолет, постави на масичката кутийка с таблетки против главоболие, така че тя леко да може да ги достигне и затвори каютата. Върна се в кабината за управление. Юмрукът му бе изтръпнал и той се чувстваше като последен подлец. Но да се спори с нея нямаше никакъв смисъл. Това бе за него единственият начин да избегне кървавата схватка, в която победител можеше да излезе и тя, докато екраните гръмнеха напълно.

Стрелките на индикатора, когато включи свръхсветлинния двигател и започна да пилотира кораба през нивата на петата компонента, се отклониха застрашително. Но като подбра точен режим успя да направи процеса подобен на свободно падане и стрелките бавно се преместиха в безопасния сектор. Едва тогава хвърли поглед на „С“ картата и разбра, че „Идиът“ ще влезе в обикновеното пространство далеч извън пределите на Купа. Щом се върне в обичайния континуум, той ще се окаже в обема на пространството, контролиран от междузвездна организация, наречена Бигерска федерация. Той почти нищо не знаеше за тази цивилизация, но се надяваше, че ще имат необходимите средства и възможности да ремонтират синхронизаторите на лъчевия екран. Той откри на картата столицата на планетата и започна да насочва курса към нея, докато корабът се спускаше плавно по нивата на съставящата „С“. Когато навлезе в най-ниското енергетично състояние, той изключи екраните и отиде да види как е Далия инкорпорейтид, която не даваше признаци на живот вече цели два часа.

За негово удивление тя беше дошла на себе си и седеше на койката. Стрелна го с убийствен леден поглед, но външно не прояви гнева си.

— Глупаво беше от моя страна да се обръщам с гръб към Вас.

— Моля да ме извините, но Вие имахте намерение да…

— Оставете това сега. Къде се намираме в момента?

— Приближаваме се към Трагор-3.

— Тогава Вас Ви очаква затвора на Трагор-3.

Той кимна.

— Възможно е това да се случи, но тогава Вие няма да получите парите си от полковник Бейти.

— Не е кой знае каква загуба.

— Както обичате. По-добре да попадна зад решетките по Ваше изфабрикувано обвинение, отколкото да се превърна в облак газ при деветдесет хиляди „С“.

— Изфабрикувано?!

— Естествено. Хартията е розова. Всеки съд ще Ви каже, че сама сте си виновна. Вие загубвате право да командвате, ако летите с розова квитанция и командата не е подписала официално съгласие.

— Вие какво, да не сте юрист?

— Минал съм няколко курса по космическо право, но ако не ми вярвате, направете справка в Бюрото на Междуфедеративната служба на Трагор.

— Ще направя справка. Какво смятате да правите с вратата. Аз искам да изляза.

— Ще се държите ли нормално?

Тя отбеляза:

— И да обещая, моето обещание не би означавало нищо, Роки. Аз не се подчинявам на законите на Вашата етика.

Той се вгледа в хладните й зелени очи, след което се усмихна.

— В известен смисъл ги споделяте, иначе не бихте ми го казали.

Той дезактивира вратата на каютата и я пусна да излезе. Нямаше й доверие, но със сигурност знаеше, че синхронизаторите дотолкова са излезли от строя, че тя едва ли би се осмелила да продължи полета без ремонт. Следователно нямаше причини да го напада, освен злобата, естествено.

— А пистолетът ми? — настоя тя.

Роки се поколеба за миг, след което й подаде оръжието, усмихвайки се леко. Тя го пое, прихна презрително и го насочи към него.

— Хайде с лице към стената, глупако! — изкрещя му тя.

Роки скръсти ръце на гърдите си и не помръдна от мястото си.

— Върви по дяволите! — каза той като я гледаше право в лицето.