Уолтър Милър - Борба за кръв

— Вие сигурно сте доволен: погубихте десет хиляди души и излязохте сух от водата? — изсъска тя.

Роки внимателно се вгледа в лицето й, където откри характерните признаци на потомствена джодианка: леко увеличена обвивка на жълто-кафявите очи, тесен нос с тънки подвижни ноздри и заострена брадичка. Не е изключено някой от роднините й да е загинал при катастрофа и сега тя да го смяташе за виновен. Той бе унищожил кораба, който носеше спасение на пострадалите.

— Радвате се, нали? — повтори тя и гласът й стана още по-силен, а юмруците й заплашително се свиха.

— Бъдете така добра да се дръпнете от пътя ми, мис.

Стремително замахване на ръцете и острите нокти одраскаха бузите му. Лицето му пламна от болка. Той не помръдна. Две ярки ивици се проточиха от очите към ъгълчетата на устните… Капка кръв увисна на края на брадичката и падна върху обувката на девойката.

— На моята планета — каза спокойно Роки, — когато жена желае да се държи като животно, ние й помагаме — бием я с пръчка гола насред площада. Виждам, че тук личното достойнство няма такава цена. Вие явно считате, че е нормално да се държите като дива котка.

Тя гневно пое въздух и отново се вцепи в лицето му, но той отново не помръдна, а само студено я гледаше; накрая секретарката избяга.

Елис Роки, роден за слава на планетата Капа, отдал себе си в служба на Шестдесетзвездния Куп, изведнъж откри, че се е превърнал в своего рода парий. Крачейки по коридора, той усети, как го обгръща сгъстяващата се мъгла на самотата. Сега вече нямаше дом. Нали се отрече от наследствените си права на Капа, за да получи офицерско звание в Патрула. Сега и от него се лиши, а заедно със званието и от каквато и да е надежда за кариера.

От момента, в който натисна спусъка, за да унищожи санитарния кораб, той знаеше, че ако не намери доказателства за контрабанда на борда, ще настъпи краят на кариерата му. И досега той бе дълбоко убеден, че не е сгрешил. Ако на борда нямаше медикаменти и тъкани, щеше да пострада за това, че не е унищожил нарушителя. Ако пък нямаше какво да крият, защо не позволиха да бъде извършен прегледът? Отговорът на този въпрос се намираше там някъде на Сол. Оставаше му само един път. Това се наричаше „Мечът на оправданието“.

Роки седеше в квартирата си и чакаше кога полковникът ще изпълни обещанието си.

Бейти позвъни на следващия ден:

— Намерих Ви един частен далиански кораб, Роки. Пилотът е готов да ви превози извън границите на Купа. Целта на полета е научна: да събере данни за Сол и неговата система. На предложението ни да изпратим дипломатическа мисия е наложено вето — първоначално трябва да се свържем със соларианците по свръхсветлинното радио.

— Кога трябва да излетя?

— Бъдете на космодрума още тази вечер. Желая ви успех, момче. Съжалявам, че се получи така и се надявам…

— Да, благодаря.

— Тогава…

— Какво тогава?

Полковникът въздъхна и би отбой. Екс-командор Елис Роки събра мундирите си и се отправи към заложната къща.

— Залагате или продавате? — попита плешивият продавач зад тезгяха. После се наклони напред, огледа Роки, премести погледа си върху фотографията на първата страница на вестника и промърмори. — Аха, това сте вие. Значи, продавате. — С лека пренебрежителна усмивка той извади от джоба си две банкноти и ги залепи на лавицата пред себе си. Изразът му бе категоричен: — искате — взимайте, не искате — не взимайте. Дрехите струваха най-малко два пъти повече.

Роки се поколеба секунда-две, но взе парите. Сумата се равняваше точно на цената на блестящия тъпонос „мултин“, автоматичен пистолет, който гордо се кипреше на витрината.

— Добавете и триста патрона — тихо каза той, прибирайки оръжието в джоба си.

Търговецът прихна:

— В твоето положение ще ти е необходим само един изстрел, момче.

Роки благодари за съвета и прибра патроните.

На космодрума пристигна по-рано от пилота и се отправи да огледа неголемия далиански товарен звездолет, който щеше да го закара до периферията на Галактиката. Лицето му помрачня, когато видя покрития с дупки и драскотини корпус и блясъка на разтопените по краищата дюзи. Някой от наземните техници бе поставил на кораба Гайгеров брояч, да предупреждава минаващите, да го избикалят отстрани. Стрелката на индикатора трептеше в областта на червения сектор. Роки взе брояча със себе си. В кабината за управление стрелката се премести в белия участък на скалата, но в реактора имаше опасни радиоактивни зони. Той се ядоса и отиде да разгледа управлението.