— Забелязахте ли опознавателните му знаци?
— Да, сър. Декодираният отговор гласеше: „Санитарен лайнер Сол-Ж-6, Космодрум за излитане Сол-3, лети към Джод-6, стока: Суровина за аварийни банки за човешки органи. Поръчка под номер А-4-Ж“.
Бейти кимна, разглеждайки Роки с любопитство наподобяващо това на лекар към необикновен пациент.
— Вие сте знаели за катастрофата на Джод-6. Там двадесет хиляди са чакали в криокамери пристигането на тези органи.
— Да, сър. Много съжалявам за гибелта им.
— Продължавайте с вашия отчет.
— Аз отново наредих на навигатора да хвърли заровете — да преглеждаме или не стоката. Падна се дванадесет, което означава „да“. Свързах се с този звездолет и заповядах да отворят външните шлюзове. Те въобще не отговориха.
— Минута, моля. Вие обяснихте ли им причината за прегледа? Сол-3 се намира в края на Галактиката и не принадлежи на нито едно звездно струпване. Ние нямаме представа каква е планетата — примитивна или регресираща. Напълно е възможно да не са запознати с нашите обичаи.
— Аз направих подобно допускане, сър — продължи Роки с безстрастно лице. — Обясних им ситуацията, даже им цитирах извадки от Патрулния устав. Те не потвърдиха приемането на запитването. Помислих, че са загубили връзката с нас и повторих съобщих с помощта на сигналния огън. Знам, че са го приели, защото сигналчикът им изпрати потвърждение. Очевидно го е предал на началството си. Навярно те са му заповядали да не отговаря, защото повече не се обади, въпреки нашите сигнали. Тогава опитах да се приближа плътно и да ги захвана с магнитните клещи.
— Те съпротивляваха ли се?
— Да, сър. Опитаха да се изтръгнат, преминавайки на по-висока съставяща на „с“. Нашият деформатор вече се намираше на шест хиляди „с“. Макс-компонентата на нашия куп на това ниво представлява само колапсираща газова мъглявина. Естествено, при това те ни повлякоха след себе си, после се опитаха да избягнат на другата страна. Ние се спуснахме до ниво четвърт „с“, в което по-голямата част на Галактиката беше все още на стадий червено джудже. Предполагам, че именно тогава те осъзнаха невъзможността да избягат и продължиха по предишния курс.
— Какво направихте вие?
— Изпратихме им предупреждението по всички възможни канали на връзка, като им четяхме стандартния текст.
— Те изпратиха ли ви потвърждение?
— Само един път. То гласеше: „Това е спешна помощ. Имаме заповед да не спираме. Като пристигнем, ще подадем рапорт срещу вас на висшестоящите власти“. — Роки неуверено погледна полковника. — Сър, позволете ми да направя лична забележка.
— Може — прояви търпимост полковника.
— Те изгубиха много повече време да се крият по нивата на „с“, отколкото би отишло за спиране и проверка. Аз оценявам поведението им, като крайно подозрително.
— Не ви ли е минало през ума, че това може да се обясни с някаква особеност на културата Сол-3? Упорство или омраза към властите?
На челото на Роки се появи лека бръчка.
— Не, сър.
— Защо?
— Това не се изисква от устава, сър. А и моите собствени съображения… културните особености на планетата ми…
Стрелата се върна там откъдето бе изпратена. Полковникът бе добре запознат с военната култура на родината на Роки — „Капа-4“. Там звание се получаваше още при раждането, по наследство. На своята планета командорът беше знатен човек, офицер от военен колеж. Бяха го научили да се осланя на мнението си, да взима бързи решения и да очаква точното им и незабавно изпълнение. Полковникът се намръщи, гледайки в покривката на масата.
— Тогава да кажем така: вие знаехте ли мнението на екипажа си по този случай?
— Да, сър. Те смятаха, че трябва да прекратим преследването и да им позволим да продължат полета си. Дори бях принуден да изпратя в карцера двама души за неподчинение и опит за бунт. — Той замълча, като погледна към един от майорите. — Това е всичко, което мога да кажа за свое оправдание, сър.
Майорът пламна. По чин не отстъпваше на Роки, но в полета бе участвал само като наблюдател и независимо от високия си ранг, бе длъжен да се подчинява на командорската власт, докато корабът се намираше в пространството. Него също го бяха напъхали в карцера. Сега изпепеляваше бившия си началник с поглед, без да произнесе нито дума.
— И така, командоре, след отказа да спрат, какво предприехте?
— Изтеглих се на безопасно разстояние и дадох предупредителен залп точно по техния курс. Избухването стана пред кораба им — не са могли да не го видят. Те пренебрегнаха предупреждението и отново се опитаха да избягат.
Читать дальше