Уолтър Милър: Борба за кръв

— Продължавайте.

Роки едва забележимо повдигна рамена.

— В съответствие с параграф тридесети от Устава аз ги унищожих.

Девойката издаде приглушен стон.

— И повече от десет хиляди души на Джод-6 загинаха само за това, че вие…

— МЛЪКНИ, ДЕЛА! — рязко я прекъсна полковник Бейти.

Настъпи дълга тишина. Роки спокойно очакваше следващите въпроси. Той изглежда, не забеляза избухналите чувства на девойката. Полковникът заговори отново. В гласа му се чувстваше напрегнато спокойствие.

— Огледахте ли останките на унищожения кораб?

— Да, сър.

— Какво намерихте?

— Остатъци от замразени кости, кръвна плазма, различни органи, тъкани във вид на култура или в замразен вид, готови за използване в операции по присаждане, с една дума, пълен набор материали за аварийна банка, както се предполагаше. Ние взехме образци, но да съхраним това, което бе останало, нямахме никаква възможност.

Полковникът забарабани с пръсти по масата.

— Вие казахте: „предполагахме“. Означава ли това, че вие сте си давали пълна сметка за характера на стоката и не сте подозирали наличието на борда контрабанда или нещо от този род.

Роки направи кратка пауза.

— Аз подозирах контрабанда, сър — каза той спокойно.

Бейти удивено вдигна вежди.

— Преди не сте ми говорили за това.

— Никой не ме е питал.

— И все пак, защо не сте споменали?

— Нямах доказателства.

— Аха, разбрано — промърмори полковникът. — Отново проличава културата на Капа-4. Отлично, но изследвайки остатъците вие не сте намерили свидетелства за контрабанда? — отвращението изписано на лицето на полковника, подсказваше на присъстващите, че отговорът му е известен, но иска да го има в протокола.

— Не намерих улики, полковник.

— Защо се поколебахте?

— Аз все още подозирам нарушаване на закона, сър, въпреки че, за съжаление, няма доказателства.

Този път полковникът не можа да се сдържи чувствата си и изсумтя с отвращение. Прекалено дълго се рови в книжата на масата, след което погледна майора, взел участие в полета на патрула:

— Ще потвърдите ли показанията на Роки, майоре? Верни ли са те по същество — доколкото ви е известно?

Обърканият майор хвърли към Роки поглед, изпълнен с нескривана ненавист:

— За протокола, сър: по мое мнение командорът извърши позорна и неразумна постъпка. В резултат жизнено необходими материали…

— Не искам от вас морална оценка на постъпката — рязко го прекъсна полковникът. — Само ви моля да потвърдите, това, което ни каза Роки. Така ли са протекли събитията, както ги описа той?

Майорът с труд преглътна.

— Да, сър.

Полковникът кимна:

— Отлично. Сега ще ви задам още един въпрос, джентълмени: Налице ли е някакво нарушение на Устава? Действал ли е командор Роки в съответствие с изискванията на Космическия кодекс или не? Отговаряйте кратко: да или не? Майор Тули, моля.

— Пряко нарушение нямаше, но…

— Без никакво „но“! Майор Гоан?

— Е-е… Нарушение нямаше, сър.

— И аз стигнах до същия извод — полковникът се обърна към бележника на Дела. — Наистина, резултатите от инцидента имат катастрофални последствия, това е така, и действията на Роки са били за съжаление неудачни. Шестдесетзвездният Куп никога няма да одобри подобно нещо. Законите, уставите и правилата се създават за хората, а не за тях. Роки е спазил буквата на закона, но, струва ми се, е забравил неговия дух. Но така или иначе, той не може да бъде обвинен в нищо. Комисията, която провежда това следствие, препоръчва да се отстрани командор Роки от полетите — временно и без други последствия — да бъде подложен на физическо и психологическо изследване, преди да му бъде разрешено отново да изпълнява своите задължения. С това ние завършваме, джентълмени. Дела, ти си свободна.

Девойката стана, хвърли още един гневен поглед към невежия капианец и гордо напусна стаята. Бейти се облегна на креслото си. Двамата майори отдадоха чест и се оттеглиха. Когато останаха сами той каза:

— Имате ли да добавите нещо неофициално, извън протокола?

Роки кимна:

— Бих ли могъл да си подам оставката чрез вас, сър?

Бейти студено се усмихна:

— Предполагах, че ще постъпите точно така, Роки.

Той издърпа чекмеджето на бюрото си и извади един лист хартия.

— Позволих си да подготвя документа, остава само да го подпишете. Разберете ме правилно, не ви принуждавам да подавате оставка. Но съм готов да я приема, ако пожелаете да напуснете. В случай, че не одобрявате стандартната бланка, можете да я напишете със свои думи.