Стоян Михайловски: Политически и философско-религиозни размишления (откъс)

Да, заробен човек не значи човек, комуто деспот някакъв връзва ръцете и ограничава волята и начинанията.

Човек може да е с развързани ръце, да се държи волно и независимо — и да бъде раб.

Казваме раб, а не роб.

Роб — това е физическият заробеник.

Раб — това е духовният заробеник, робуващият на пороците.

Рабът може да не бъде роб: това обстоятелство обаче не го прави волен.

Истински свободен човек е онзи, който може всичко над себе си; рабът не може всичко над себе си, понеже е заробеник духовен, понеже слугува на своите лоши страсти.

Неволничеството не изчезва с освобождението от политическия гнет; има, наопаки, случаи, когато вънкашната, чисто веществената свобода усиля вътрешното, духовното робуване, като дава на развалата възможност да се развива безпрепятствено и безнаказано!

Така стана с българите.

Може да се докаже с една математическа точност — сиреч със статистически данни в ръка, че от четиридесет и шест години насам развратът в България се е усилвал от година на година; че единственият прогрес осъществен у нас е прогресирането на рабската алчност и хищност, на рабската вражда и мстителност, на рабското самолюбие и самопоклонство.

Да, робът изчезна — рабът продължава свят да светува.

Потисникът — като се отстрани от политическата арена — завеща своята духовна сплутост на потиснатия!

Съдбата гачели дума на робуващите:

— Никакво вънкашно явление, никакво историческо събитие, колкото велико и славно да бъде то, не ще изправи това, което е криво у вас!

В йерейския молитвослов се намира един кондак, който свършва така:

— И неисправлен пребьiсть, раб и льстец! (тропарй и кондакй, глаголемiи от недели мытаря и фарпсея, и во всю светию четыредесятницу, до светьiя пасхи).

— Истината ще ви освободи, дума Богочеловекът.

Коя истина?

В Евангелието се разправя на много места за нея.

Тази истина е любовта към ближния, милосърдието, състраданието, взаимното грехопрощение и взаимнопомощта между човешки същества, които са рожби на един и същ небесен баща.

Тая истина проповядвал Исус на тълпите — в разпространяването на тая истина Той виждал суверенен способ за общочовешко възраждане.

Е добре, абсолютно същата истина прогласяват философията на историята и социологията.

И тези науки думат:

— Когато обществото почувствува в себе си една обща душа, когато всички заживеят за едного и всеки заживее за всички — тогава ще настъпи пасхата на общочовешката правда, на обществения ред и мир.

Евангелие и наука са прочее напълно съгласни: въздигнете себе си до истината. Истината ще ви еманципира.

Евангелие и наука прогласяват, че всяка реформа тряба да почнува от съвестите.

Евангелие и наука прогласяват, че истинският прогрес е моралният прогрес.

Г-н Драгиев и г-н Костурков — а преди тях г-н Мишев, г-н Киров и г-н Найчо Цанов — често се провикват:

— Политика без морал е пакостна и человеконенавистна игра с думи. Искаме морал в политиката!

Aug. Comte отговаря така на подобно искане:

On ne rend pas les gens vertueux en leur démonstrant scientifiquement la nécessité de la vertu, mais en changeant leurs ames. — За да направим хората добродетелни, не тряба да доказваме с научни доводи потребата от добродетел, но тряба да им дадем нова душа.

Но да се обнови колективната душа на масите е нещо, което иска гигантски трудове и вековни усилия.

Какво да се прави тогава?

Тряба да попречим на всичките замисли и домогвания на недобродетелните хора, когато със своите замисли и домогвания те искат да пакостят на ближния си.

Покойният Roosevelt думаше:

— От всичките отрови най-страшната е снизхождението към злотворците. Злодейците са хора прекалено лоши: и ние тряба да бъдем към тях прекалено строги. Само чрез строгост се изпразват затвори. Светът ще се поправи само тогаз, когато добродетелните хора се въоръжат с онази енергия и онзи борчески дух, които никога не липсват у пакостниците.

Читателят ще ни рече:

— За всичко това са потребни строги закони. А вие казахте еднъж, че обществото не се вкарва в нови пътища чрез нови закони!

Отговаряме:

Има два вида закони.

Първо, закони, чрез които променяваме основните начала на държавното устройство и на социалния ред.

Такива закони тряба да дойдат подир промяната на публичната психика. Те тряба напълно да съответствуват с тая психична промяна.

Второ, закони, които уреждат материалния ред в обществото, закони, които определят държавната йерархия и дисциплина. Такива закони няма що да чакат от манталитета на хората: те им налагат известни правила и преобразования независимо от техните добри или лоши инстинкти.