Стоян Михайловски: Кадрилът на смъртта

Една русолика госпожа, късичка и дебеличка.

Дум, бум!… Иване, не забравяй

че тези дни не беше здрав…

Хоп!… Много се не запъхтявай,

полека стъпвай, дръж се прав…

Какво е хлъзгаво! Пази се!

Хоп! Що си толкоз бързокрак?

Раз, два!… Хоп, ла!… Иване, спри се,

ей на че се закашли пак!

Иван,

Проклета кашлица, триклета,

захвана пак да ме души!…

Немей, пророчице зловеща!

Гробокопачка зла, млъкни!

Хоп!… Усладителните ритми

на тоз магически кадрил

преспиват тъжните ми мисли!…

Тра, ла, ла… Животец мил!

Хоп!… Сякаш че летях в небето…

(Подхлъзва се)

Русата Госпожа,

Ah, ca mon cher, mais tu es fou!

Иван,

Oui, fou d’amour! (кашля) Туй гърло, псето!

(Кашля по-силно)

Ахъ!… Кяху!… Ахъ!… Баху!…

Русата Госпожа,

(На себе си:)

Хоп, хоп!… Нещастний Иваница!

Хоп! Вероятно този бал

е дирнята му веселбица!

Тра, ла, ла,… Какъв е пребледнял!

Не вярвам дълго да отиде!

Дин, дан… Най-късно до април!

Как му са хлътнали очите!

Дан, дин!… Какъв добър кадрил!

Ами ако умре внезапно?…

Ако огасне някой ден

в леглото ми?… Да стана рано,

и да прегърна — труп студен!…

Хоп!… Музиката е прекрасна!

Тра, ла, ла!… Ангелски кадрил!

Отбрана публика!… — Горкана!

Турнюрът ми се изкривил…

Вдовица!… Как ще ми прилича

жалейна дреха!… Тра, ла, ла!…

Пък мама чер плат не обича!

Но тя е простичка жена!

Ще се оженя пак!… Кого ли

ще взема!… Хоп!… Ще избера

мъж като Радкиното Коли…

О, каква весела игра!

Тра, ла, ла, ла,… Мъж снажен, едър,

като например… Тра, ла, ла…

Например Дядо Денков Петър…

О, ето мъж за мене, на!

Я виж гърди, месисто тяло!

Я гледай врат, я виж снага!…

Момче прекрасно, силно, здраво!

Съпруг това се казва, на!…

Не като моя сополивко,

на младини изнемощял

И неспособен веч за нищо, —

ненужна твар, строшен кавал…

Иван,

Гърдоболко, людоморко,

дробецът ми пощади!

Охтичице бледолика,

остави ме да живея

още две годинки, три…

Още четири годинки,

още петки, още шест…

Я как хората добруват,

и на белий свят светуват, —

само аз ли бях злочест!

Имам младичка невеста,

хубавичка и добра, —

остави ме, гърдоморко,

да се понарадвам малко

на таз ангелска душа!

Ах, жената — и жаната!

Тя, се тя, и още тя!

Трябваше — на мряние — сякой

със жена си да умира…

Две тела — една душа!

Бедната!… Какво ще прави

в светската пустиня тя?…

Друг мъж!… Ужас!… Боже благий,

дай ми ощечко животец,

още няколко лета!…

Смъртта.

Гроб ти вече

е готов,

премина време

за любов!

Дробът ти вече

е прогнил,

ще мреш, човече,

през април!

Чахотката, мойта съюзница веща,

не знай да прощава, пиши си завета!

Напразно се грижиш за свойта невеста,

тя нема да бъде до толкоз злочеста!

Хубави мъже

много по света!

Тя ще избере

какъвто си ще,

и ще му даде

сърце и душа,

и ще му простря

булчина ръка!…

(Един висок и шишкав Господин, с дебели сключени вежди и с дълги черни мустаци:)

Да, туй е той!… Ето писачът

на писмото, което хванах, —

на, младий този Господин!

„— Довечера, на бала. — Момко. —“

Отистина, прекрасен момък!

Да, маскенбалски властелин!

О тяло божие на Кръста!

Ето любовникът на тази

която за жена избрах!

Ето човекът, — тат бездушен, —

който потъпка мойта радост —

и преобърна я на прах!

Тоз българин францускогласен,

дъртляк двайсет и пет годишен

окапал, изхабен от блуд, —

той ме изпъжда от небето!…

Той бъднината ми отнема, —

На, просветений тоз хайдут!

И хубавеляк!… О младежи,

вий за които няма нигде

в Миросъзданието Ад, —

елате, вижте в мен що има, —

кажете ми как се нарича

таз черна язва, този яд!

О гръм!… Полвин век воювай

за да си извоюваш щастие

под синето небе; — и пак

бори се за да го запазиш; —

и най подир да ти го грабне…

Кой?… Плоскостъпний тоз хлапак!

О Смърт на Господа!… Тоз момък

със заешки уши и устни,

тоз мръсен хубостник, — краде

жени на хора като мене!…

Иди търси в света управа!…

Тоз черв — дробът ми да яде!

Пребюбодействащата двойка,

(Съпругата на Дългомустакатия Господин, — и нейния любовник. —)