Стоян Михайловски - Кадрилът на смъртта

Младоженците.

Той,

Не може прав да се държа…

Време е веч да разбера

че застарявам, ща — неща…

С тез маскенбалски веселби

изхабих се, изтощих,

с тез угощения, игри,

животецът си съкратих!…

Тя,

От всичките тези младежи, най много

аресвам кумчето си, тумбестий Гого…

Той,

Тра, ла, ла, ли,

колко хубави жени!

Хоп, ти, ри, ри,

хубави като мечти!

Тя,

Я гледай какъв се е разхубавил!…

Хоп!… Нема без Гога приятен кадрил!

Той,

Че що, като съм одъртял?… —

Да немаш косъм бял —

не туй е за жените важно; —

Не!… Сърчицето да е младо!

О, имам, имам време още…

Хоп, хоп!

Че пак и втора младост до-ще…

Хоп, хоп…

Тя,

Тра, ла, ла… Петърчо, изгубих

един брилянтен пръстен… Хоп!

Уф, тази рокля — що я гудих?

Кроеж и цвят… Тфу! Същи сноп!

Хоп, ла… Ще си поръчам, утре,

две рокли от Printemps, в Париж…

Една bleu pale и друга loutre…

Петраки, що се тъй потиш?

— — —

Един Играч, на себе си:

Пустите моми!

Уж невинни, безпорочни, —

Но всички почти

са на ореха подобни…

Всяка от тях

в сърцето си

зла язва крий, —

дърт някой грях…

Петимен ставаш,

орехът грабваш,

счупваш го… — Вътре

червейче мърда…

Младоженците.

Той,

Тежко ми на надеждите —

безумните назежди…

А, ах… Болят ме кълките…

Проклетите ми кълки…

Тя,

На Гогенцето веждите,

копринените вежди!…

На Гогенцето зъбките,

мермерените зъбки!…

----------------------------

Един Играч, на себе си:

Туй, — любовта, — кой знай какво е?

Неща да кажа зло, добро е…

Но много чуден занаят : —

уж с него си добре познат,

и като майстор практикуваш, —

и пак от ден на ден западаш,

и се по-неспособен ставаш,

и нищо, най-подир, не струваш!…

Младоженците.

Той,

Сега разбрах живот какво е!

Но късно вече, късно, да!…

Назад да мога да се върна,

в онез блажени времена, —

когато, — прекрасен и весел ерген, —

момите и булките мряха за мен!…

Къде сте, хубави лета!

Уви! Какво ти съм направил,

о, двадесет годишна възраст,

та тъй побягна за всегда!

Тя,

Какво бърбориш тъй, Петраки?

Той,

Неща приятни, нежни, сладки…

Обичам те, о ангел мой,

със обич жарка, безгранична,

тъй както инокът обича —

всред манастирския покой —

Небесната Царица…

Тя,

И ази, Петре, та обичам…

Но имам нещо да ти искам…

Той,

Кажи какво, кажи…

Тя,

За две рокли пари…

Той,

О, даже и за три…

Тя,

Merci, merci, merci!

Mon adorable ami!

(На себе си):

Тра, ла, ла… Царят на мъжете

е моя мъж… Тра, ли, ли, хоп!

Дърт пърч, треперят му ръцете,

но верен и покорен роб!

Шейсет и пет годишен, клетий,

и влибен, влибен до уши…

И се ме киче, труфи, глези,

на колене пред мен седи…

О, страшна лудост в лудините!…

Изнемощений тоз дъртляк,

с огаснал поглед на очите,

на мрене веч — е влибен пак!

Тъщата,

Прекрасен зет!… Великодушен,

добричък, мирен, тимирут.

Лицето му, — бут свински, пушен;

Но сладък бут! Но сладък бут!

Потънал в нежности и вино,

пиян от обич и вермут,

прогнил в желание безсилно…

О, луд е, — но полезен луд!

Той мене либеше, нещастний,

и либи ме години три…

Но аз му дадох дъщеря си,

тя поскоро ще го стопи…

Преди женитбата… — Горкана!

Ядяхме само кашкавал!

Се голи, боси… На краката

налъми се , по пек и кал…

А днес!… Какво време настана!…

На, Златний Век това е то!…

Каквото видя и похвана

се преобръща на злато!

Днес наш’та къща заприлича

на Мохамедовия Рай, —

каквото да поискаш — има, —

ръка простри и викай: дай !

Младоженците.

Той,

Глава ме боли…

Свят ми се върти…

Какво е туй нещо? Ушите ми пискат!

Тя,

Не бой се… Обувките, друже, та стискат…

Утре ги хвърли,

други си купи…

(На себе си:)

Хоп, ла, ла… Сякаш че ме носи

ветрец върху крилата си…

Злощастний Петърчо!… Какво си

плашило!… Тичай си легни!

Аз мога и без тебе, друже…

Недей се мери с мене ти…

Стар мъж за нищичко не служе!

Хоп, ла… Върви си, тичай спи…

Той,

Пред мене като че стои

мъгла дебела, гъста…