Стоян Михайловски - Свинар и дрехар

Един забогатял свинар

балкански

поискал да се облече разкошно, по граждански,

и влязъл при един дрехар…

/Това не е за чудене… „Прогледалий слепец

далеко види!“ — казал стар един мъдрец;

и изреченьето не е несправедливо./

Въпросния свинар бил кривокрак, гърбат,

дебел и нисък, късоврат

и едроглав — плашило живо…

Дрехопродавецът грижливо

взел мярката му — на широчина

и дължина —

облякъл го със най-изящни облекла,

жакети, рединготи и мантела… Но напразно!

За тяло толкоз неблагообразно

не би се нигде по света

намерила добра одежда; —

то не било човешки гръб,

а нещо като сложено кълбо на стълб…

Дрехарят, след като изгубил веч надежда

да вземе от планинеца пари —

показал му дюкенските врати

и рекъл му: — Върни се

от гдето си дошел, и на жена си помоли се,

като за твоите плещи

и хълбоци — да ти ушие дрешка!

Законодателю, таз басня прочети

и знай, че вред не е една природа човешка.

Например за България не мязат тез неща:

белгийски устав и закони френски,

управа шведска и наредби немски,

и други още работи, — добри, но „чуждоземски“.

На българина българска е нужна простота…

На този час

у нас —

от много форми, правила, узаконенья,

от много процедури и установленья,

принесени все из далеч, —

до съдник, до съдилище човек не може веч

да доближи!… С манията си за нововъведенье

ний в ново паднахме порабощенье. 1 1 Никой, вярваме, няма да търси в тази басня повече от това, което тя съдържа. Ний искахме — ще си го кажем прямо и откровено — да се присмейме на някои учени наши младежи, които се опитват да въвеждат в България ту френски, ту холандски, ту норвежки, ту американски уредби, наместо да си дадат труда да изучат миналото и традициите на българина. /Бел. на Стоян Михайловски/

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Пламен Барух

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6450]

Последна редакция: 2008-04-19 11:00:00

Никой, вярваме, няма да търси в тази басня повече от това, което тя съдържа. Ний искахме — ще си го кажем прямо и откровено — да се присмейме на някои учени наши младежи, които се опитват да въвеждат в България ту френски, ту холандски, ту норвежки, ту американски уредби, наместо да си дадат труда да изучат миналото и традициите на българина. /Бел. на Стоян Михайловски/