Кони Мейсън - Пиратът принц

Кемал се засмя.

— Винаги съм си мечтал да стана пират. Сега трябва да вървя. Ще се срещнем тук след два дни.

— Ще бъда тук.

Тарик намери подслон в един евтин хан близо до пазара. Беше толкова изтощен, че заспа веднага след като изяде простата си вечеря в общото помещение. Върна се в магазинчето на Хасан привечер на следващия ден, за да чака Мустафа. Пазарът тъкмо приключваше дневната търговия, когато Хасан покани Мустафа зад завесата. Мустафа седна с кръстосани крака на пода и прие с благодарност чаша чай.

— След като утоли жаждата си, той запита:

— Научи ли нещо?

— Говорих с Кемал — отвърна Тарик. — Ибрахим е угрижен заради загубите в Полша. Кемал каза, че почти нямал време за наложниците си. За момента Уилоу е добре, но жените от харема ревнуват от нея. А ти знаеш какво означава това.

— Да — каза Мустафа. — Сега, когато знаеш, че почти няма какво да направиш за господарката Уилоу, може би трябва да си тръгнем.

Тарик изфуча:

— Никога! Кемал ми урежда среща с нея в старите ми покои. Те са свободни още откакто избягах.

— Това е лудост. Сигурно не цениш особено много главата си. Кемал не може да прави чудеса; не може да те спаси, ако те хванат.

— Нищо, което можеш да кажеш, няма да ме разубеди, Мустафа.

— Така да бъде. Какво искаш да направя?

— Разположи се при портите на сарая и дръж очите и ушите си отворени. Аз наех стая в хана „Седемте воала“. Можеш да се свържеш с мене там, ако мислиш, че има нещо, за което трябва да узная. След два дни Кемал ще ми каже дали плановете ни имат шанс да успеят.

Мустафа поклати глава.

— Какво се надяваш да постигнеш с една тайна среща с нея? Никоя жена досега не е избягала от харема. И двамата сте обречени. Най-добре ще бъде да я оставиш да свикне с новия си живот, а ти да продължиш своя.

— Не съм ти искал мнението, Мустафа — изръмжа Тарик. — Намери Юсуф и му кажи да ни приготви бързи коне.

След два дни Кемал се върна в магазинчето на Хасан. Тарик едва съдържаше възбудата си, чакайки другия да заговори.

— Да бъде прославен Аллах — започна Кемал с приглушен глас. — Ибрахим ще се срещне със своите генерали и съветници точно тази вечер. Съветът ще продължи до късно през нощта. Ако искаш да се видиш с господарката Уилоу, трябва да стане днес. Придворният астролог предсказа тъмно небе с малко лунна светлина.

Сърцето на Тарик едва не изскочи от гърдите му.

— Можеш ли да заведеш Уилоу в старите ми покои?

— Да, всички трябва да бъдат заспали, когато я отведа до тайната стълба. Ти можеш ли да стигнеш до стаята си, без някой да те види, принце?

— Разбира се — изрече уверено Тарик. — Кога да я чакам?

— В полунощ ще ти доведа твоята жена.

— Благодаря ти, Кемал. Направи ми голяма услуга, която няма да забравя.

След като Кемал си тръгна, Тарик излезе навън, за да открие Мустафа и Юсуф. Намери ги близо до портите на сарая. Мустафа се облягаше на стената, а Юсуф се пазареше с един мъж, който искаше да купи кон.

Държейки главата си наведена, докато минаваше покрай един еничар, Тарик каза тихо на Мустафа, докато минаваше край него:

— Среща в кафене „Казба“ след един час.

Каза същото и на Юсуф, когато уж случайно се блъсна в него; после отиде право в кафенето и седна на една маса, отчасти скрита в сенките. Мустафа и Юсуф дойдоха поотделно след един час.

— Всичко върви както трябва — каза Тарик с приглушен глас. — Ще се срещна тази нощ с Уилоу. Кемал обеща да я доведе в старите ми покои в полунощ.

— Единственият начин да не те видят е да стигнеш дотам през покривите — каза Мустафа. — Ще дойда с тебе.

— Не, няма. Ще го направя сам. След като говоря с Уилоу, ще определя момента за спасяването й. Тогава, Мустафа, ние двамата с тебе ще й помогнем да мине по покривите до мястото, където Юсуф ще ни чака с конете. После бързо ще се качим на „Отмъщение“. Ако имаме късмет, няма да забележат отсъствието й чак до сутринта. Мустафа остана скептичен.

— Твърде много неща могат да се объркат. Това не ми харесва. Откъде знаеш, че Ибрахим няма да прати за нея тази нощ?

— Тогава се моля Уилоу, Кемал и Али Хара да му попречат. Досега успяваха.

— Ще имаш най-добрите ми коне — закле се Юсуф.

Срещата им приключи скоро след това. Тарик веднага се върна в хана, за да се приготви за срещата си с Уилоу. Очакване пулсираше в тялото му. Мисълта, че ще види я отново, караше сърцето му да се мята в гърдите и кръвта му да кипи. Как щеше да се раздели с нея, след като се видят тази нощ? Все едно да откъсне нещо от себе си. С невидими връзки ги беше свързала фаталната страст, която споделяха.