Кони Мейсън - Пиратът принц

Хващайки майка си за ръката, той я отведе настрана. Екипажът започваше много да се интересува от техния разговор.

Стигнаха в уединението на неговата каюта и Тарик се заразхожда напред-назад.

— Тревожиш се, сине — забеляза Салиха султан.

Тарик се обърна, изражението му беше свирепо.

— Не се тревожа, бесен съм. Бях предаден! Упоен и вързан като затворник в собствения си сарай, докато Уилоу ми беше отнета и дадена на мъж, когото ненавиждам.

— Сигурно много обичаш тази жена.

— Аз… не мога да обясня чувствата си, майко. Още са прекалено кипящи. Мустафа не ти ли каза, че исках да върна Уилоу на баща й и сам да се предложа на Ибрахим вместо нея?

— Ибрахим изглеждаше доволен от лейди Уилоу.

Ниско ръмжене се надигна в гърлото на Тарик.

— Копелето му с копеле! Ако я нарани, ще го убия.

— Кемал и Али Хара ще я защитават.

— Могат ли да я държат далече от леглото на Ибрахим?

Сребристите очи на Салиха султан отразяваха скръбта на Тарик.

— Това е нещо, което не мога да обещая.

— Уилоу е моя — изръмжа Тарик. — След като стана такава, разбрах, че не мога да се разделя с нея. Дилемата, пред която се изправих, ми късаше сърцето. Имах само две възможности. Да изпълня първоначалния си план — да разменя Уилоу срещу тебе, или да те изоставя на милостта на Ибрахим. Третият ми и краен избор беше да пожертвам собствения си живот заради двете жени, които обичам, и които обожавам повече от всичко на света.

— Мустафа ми каза, че си намерил лейди Уилоу на борда на турски кораб, плаващ към Истанбул — каза Салиха султан. — Тя вече е била предназначена за харема на Ибрахим, когато си я отвел от кораба.

— Да, в онзи момент най-накрая се бях сдобил с човек, когото Ибрахим иска достатъчно силно, за да го размени срещу тебе. И тогава…

Той се извърна, не можейки да продължи.

— И тогава ти се влюби в нея и не можа да понесеш мисълта Ибрахим да я вземе в леглото си.

— Предполагам — призна Тарик.

— Какво възнамеряваш да направиш?

Тарик я погледна така, сякаш беше полудяла.

— Ще отида при Уилоу, разбира се. Имам ли друг избор? Тя ще залинее и ще умре, скрита зад стените на харема.

— Ами ако Ибрахим вече я е взел в леглото си? Още ли ще я искаш?

— Какъв глупав въпрос, майко. Винаги ще искам Уилоу, независимо какво й е сторил оня звяр. Тя е моя — повтори той свирепо.

Салиха султан стана и докосна ръката му.

— Отиваш на смърт, ако се върнеш в Истанбул.

Тарик й отправи строга усмивка.

— Не и ако прибягна до маскировка и хитрост. Не съм останал без идеи.

Сълзи навлажниха ъглите на очите на старата жена.

— Страхувам се, че никога повече няма да те видя, сине.

— Помоли се на твоя бог, майко, и ако Той пожелае, ще ме видиш отново. В това време ще отплаваш на борда на „Ловец“ към моята крепост и ще чакаш там завръщането ми. Там няма да ти липсва нищо.

— Как ще влезеш в Истанбул, без да те познаят?

— Планирам да хвърля котва в малко, уединено заливче южно от пристанището на Истанбул. Имам приятели в едно съседно село, които ще ми дадат кон и всичко, от което може да имам нужда. Оттам ще замина за града.

— Ще се моля за тебе, защото знам, че няма как да те разубедя. Отиди и намери своята жена, сине, и бог да те пази.

Той я целуна по бузата.

— Имам първо една недовършена работа с Мустафа. Когато се молиш, моли се да сдържа темперамента си достатъчно дълго, за да говоря свързано. Това, което наистина искам, е да му извия врата.

— Мустафа е най-добрият приятел, който някога си имал — укори го Салиха султан. — Той би дал живота си за тебе.

— Взе от мене нещо, което ценя повече от своя живот или от неговия — отвърна Тарик.

Извърна се и изхвръкна от каютата. Намери Мустафа облегнат на перилата да се взира в „Ловец“, който плаваше грациозно редом с „Отмъщение“.

— Поемам командването на „Отмъщение“ — каза Тарик без никакви предисловия. — Ти ще придружиш майка ми до Липси на борда на „Ловец“. Стой там, докато се върна.

Мустафа изригна проклятие.

— Глупак! Ще умреш. Това, което се опитваш да направиш, е невъзможно.

— Животът ми си е мой и ще правя с него каквото искам. И не подценявай хитростта ми, Мустафа. Възнамерявам да се върна с Уилоу жив и невредим в Липси.

— А ако не се върнеш?

Тарик се вгледа в пространството пред себе си.

— Тогава ти и братството ще продължавате без мене, а ти ще закриляш майка ми до края на дните й, като изкупление за предателството ти.

— Това, което направих, не беше предателство. Винаги е било и ще бъде мой дълг да те пазя.