Кони Мейсън - Дръзка любов

Бърлу, следотърсачът абориген, нает от Деър, лесно намери пътеката, по която бяха тръгнали разбойниците след отвличането на Кейси и Марси. Стремейки се да не изостава от бързия му ход, Деър едва не припадна, болката в крака му беше непоносима. Но той упорито вървеше, защото знаеше дълбоко в сърцето си, че Кейси е жива и има нужда от него. И когато я открие, тя ще стане негова съпруга и вече нищо не ще ги раздели.

Вървейки доста преди другите, Бърлу внезапно спря и коленичи пред малка купчина, покрита с камъни и изчака останалите. Сърцето на Деър трепна, когато видя Бърлу да изследва могилката, което му заприлича на гроб. Кръвта се оттече от лицето на Робин, а Бен изруга, изливайки гнева си по най-яростен начин.

— Какво става тук? — запита Робин с разтуптяно сърце.

Без да отрони и дума, Деър се взря в малката купчинка пръст. Не искаше да мисли какво е заровено в този гроб. Накрая Бен изказа онова, което всеки от присъстващите си мислеше.

— Сигурно е Кейси. Няма причина да се съмняваме в думите на Марси.

— Исусе! — изпъшка Деър, падайки на колене, и започна да разхвърля настрани камъните като обладан от зъл дух.

— Почакай! — намеси се Робин, като положи ръка на рамото му, за да го възпре. — Нека аз и Бен да го направим.

Кимвайки мрачно, Деър нерешително се отмести настрана, а Бен и Робин заеха мястото му. Когато камъните бяха внимателно отстранени, разкривайки купчината пръст отдолу, двамата си размениха многозначителни погледи. Копаейки с ръце, те се заеха със зловещата задача за разровят гроба, докато Деър ги наблюдаваше от разстояние.

— О, божичко! — изстена Бен, стряскайки Деър, като се отпусна назад на пети и погледна към него с изцъклени очи.

— Не! — изкрещя Деър пребледнял. — Не може да бъде! Не и Кейси! — Когато Бен не можа да отрони и дума, той погледна към Робин за обяснение. — Робин, Кейси ли е?

— Аз… може да е тя, Деър — изрече задавено Робин. — Намерихме женска фуста. Ис… искаш ли да продължим?

Стягайки се, за да посрещне най-лошото, Деър си пое дълбоко дъх и бавно се приближи към неумело изкопания гроб. Парче бял плат, подаващо се от пръстта, го хвърли в отчаяние, надигнало се от дълбините на душата му. Но доказателството беше неопровержимо. Сълзи стиснаха гърлото и избиха в очите му, той се отпусна на колене и в лудо отчаяние прегърна гроба.

— Да продължаваме ли? — запита Бен с приглушен глас.

Бялото парче плат явно бе от женска фуста и Деър го гледаше така, сякаш вижда отровна змия. Гробът беше пресен, но това не означаваше с абсолютна сигурност, че трупът в него принадлежи на Кейси. Може би друга жена… Не, заключи той с разкъсвано от болка сърце. Нямаше друга изчезнала жена, фактите говореха сами. Марси не бе излъгала. Кейси лежеше в този грубо изкопан гроб и той трябваше да приеме това, дори нейната смърт да означаваше края на собствения му живот.

— Няма смисъл да нарушаваме покоя на Кейси — изрече Деър. — Върнете всичко както си беше. Нека почива в мир.

— Но, Деър — протестира Робин енергично, — не искаш ли да знаеш дали тя…

Гласът му секна, но беше ясно за какво намеква.

— Знам всичко, което исках да узная, Робин — изрече Деър задавено. — Не мога да понеса повече.

— Абсолютно сигурен ли си? — запита внимателно Робин.

— Остави го — изпъшка Бен. — Вече не му останаха сили. Най-накрая прие факта, че жената, която обичаше, е мъртва.

— Коя жена? — запита Робин с глас, вгорчен от сарказъм. — Той се ожени за Марси и тя също е мъртва.

Като се увери, че Деър няма да го чуе, Бен, който смяташе, че е крайно време Робин да научи истината за брака на брат му, поде:

— Слушай внимателно, Робин, и ще ти кажа точно защо Деър се ожени за Марси.

И той заразказва, като в същото време затрупваше с ръце могилката. Когато свърши, Робин се взря в него потресен.

— Деър е направил тази жертва заради мене и Кейси?

— Да — кимна Бен. — Той обича и двама ви и е готов на всичко, само и само да ви види свободни. Знаеше какво прави.

— Кейси разбра ли?

— Деър сметна, че е най-добре да задържи истината за себе си. Представяше си, че животът й ще бъде по-лек, ако тя го мрази.

— Съжалявам, че съм го преценил погрешно — извини се Робин. — Сега не знам как ще живея с тази вина. Ако не бях аз…

— Не си го и помисляй. Точно това е причината, той да не ти каже. Хайде — изрече Бен, надигайки се. — Да си вървим у дома. Мисля, че на Деър всичко това му дойде в повече.

След шест месеца Деър още се не беше възстановил от потреса, предизвикан от смъртта на Кейси. Почти толкова трябваше и на крака му, за да оздравее; страданията му бяха непоносими. Но за отчаяние на Рой синът му вече не беше онзи горд, арогантен млад мъж, какъвто беше преди смъртта на Кейси. Бащата отчаяно търсеше да измисли някакъв начин да извади Деър от унинието, но без никаква полза. Деър стана капризен, дистанциран, човек не можеше да се доближи до него. Нито младежките лудории на Бен, нито преданата компания на Робин успяваха да го изтръгнат от дълбоката му депресия. Но един ден кораб с провизии достави писмо от Англия. Донесе го Тед Маккензи, който случайно се намирал в Сидни, когато корабът пристигна.