Святослав Логинов - Многоръкият бог на далайна

Шооран не знаеше тези неща; той виждаше само, че всички от лявата страна на пътеката в сравнение с него живеят все едно възкачени на алдан-тесега, и възхитената му убеденост, че нещата трябва да са точно така и че тези хора са особени, още не бе отровена от съмнението. Гордостта му обаче вече се беше пробудила и Шооран вървеше така, че всички на сухата страна да виждат главата на авхая, който все още потрепваше с мустаци. Правеше го, без да мисли и без дори да си представя до какво може да го доведе това невинно тщеславие.

И изведнъж, докато минаваше покрай един клонест туйван, почти раздробил с корените си един малък тесег, чу вик:

— Ей, гнилоядец, я ела тука!

Шооран се обърна и видя под дървото няколко момчета, видя и онзи, който го викаше — той седеше по средата им. Беше доста по-голям от Шооран, но едва ли беше по-силен — лицето му беше още детски пухкаво и глуповато. Държеше нахапан плод — един от плодовете на царското дърво.

— Бързо пълзи насам! Не чуваш ли, че сияйният ван те вика! — продължи момчето.

Шооран не помръдна. За пръв път виждаше деца от сухия оройхон толкова отблизо и всичко у тях го изненадваше: и чистите им меки дрехи, и розовите, непокрити с изгаряния ръце, дори и играта им — съвсем бебешка: на велик ван си играеха само петгодишните — един заповядваше, другите се подчиняваха на заповедите му. А пък тези бяха вече почти големи. И бяха поне десетина.

Едно от момчетата замахна с тоягата си и изби навитата кожа от ръцете на Шооран. Той се наведе да я вдигне, но го блъснаха изотзад, повалиха го и го повлякоха към седналото дебелобузесто момче.

Играта наистина почваше да става неприятна.

— Добър улов! — каза бузестото момче и огледа Шооран. — Защо не се подчиняваш, смрадливецо?

— Имам работа — намръщено отговори Шооран. — Не ми е до игри.

— Чухте ли го този близач на нойт?! — викна бузестото момче. — Работел бил!… Кой ти позволи да стъпиш с мръсните си крака на земята ми?

— Вие ме довлякохте тук — възрази Шооран, но все едно никой не го чу.

Бузестият погледна кожата, по-точно главата на авхая, и каза на един от приятелите си:

— Виж ги само колко си приличат, Сутак! Бе той май си е изкормил гаджето. — И заповяда на Шооран. — Я да я целунеш!

Момчетата се разкикотиха. Някой тикна в лицето на Шооран слузестата муцуна на авхая — очите му вече бяха побелели. Шооран се помъчи да се дръпне, но го държаха здраво и почнаха да търкат беззъбата паст в устата му.

— Не се подчинява! — викна бузестото момче. — Бунтовник! Хвърлете го в далайна!

Глупава заплаха — до далайна имаше дузина по дузина по дузина крачки през мокрия оройхон, но когато го вдигнаха от земята, Шооран забеляза, че двама мъже, които работеха наблизо, бързо си тръгват, и разбра, че нещата отиват на зле. Ако натикаха лицето му в нойта… Дръпна се рязко и се изтръгна от хватката им. Те веднага му преградиха пътя за бягство, но Шооран и не мислеше да бяга. Тези тук ей така, като на шега, нарушаваха всички свещени правила на момчешките игри и сега той искаше да си отмъсти. Хвърли се към бузестия, зашлеви го с всичка сила и веднага се обърна към останалите. За миг те замръзнаха, после стиснаха тоягите си и тръгнаха към него. Лицата им бяха студени, движенията — бавни и Шооран разбра, че няма да има милост. Щяха да го пребият.

— Удряйте! — писна бузестият и в същия миг Шооран взе единственото правилно решение и скочи отгоре му. Бузестият беше по-голям и много по-едър, но се оказа изненадващо слаб, не оказа никаква съпротива и Шооран лесно го повали по корем, сграбчи с лявата си ръка пухкавата му измита коса и дръпна главата му нагоре, а с дясната опря в гърлото му ножа си. Полупрозрачното костено острие лъсна матово.

— Назад! — изръмжа Шооран на останалите. — Иначе ей сега ще го заколя!

— Дръп… нете се… — изхърка бузестият, изкривил очи да види опряното в гърлото му острие.

Момчетата невярващо заотстъпваха.

— Сега ме чуй хубаво — бавно каза Шооран и за по-голяма убедителност пак дръпна бузестия за косата. — Ти си дребен миризлив жирх. Ако пак ми се изпречиш на пътя, ще те напоя с нойт и ще те хвърля в шавара. Ясно ли ти е?

Бузестият кимна, като се мъчеше да не мърда врата си.

— Повтори какво ти казах.

— Аз съм… дребен… миризлив жирх… Ще ме… хвърлиш… в шавара.

— Първо ще пиеш нойт.

— Първо… ще пия… нойт…

— Добре. — Шооран го дръпна да се изправи. — Кажи сега на тия да хвърлят тоягите и да се дръпнат от пътеката.