Дейвид Уингроув - Счупеното колело

Вътре в себе си той усещаше екзалтация, напираща заслепяваща го радост, която се беше запалила в него от момента, когато му бяха известили за случилото се. Но сега повече от всякога беше време да се носят маски. И той си сложи своята, придавайки на лицето си строгост и сериозност, изражение на дълбока скръб. Доволен от постигнатото, той се приближи до младия принц и го вдигна от леглото, изправяйки го на крака.

— Беше толкова студено — промълви младежът, поглеждайки го в лицето. — Когато докоснах рамото на Чан Йе, ми се стори, че е лежал върху лед. Студенината му сякаш изгаряше ръката ми.

Той се поколеба, после погледна надолу, извъртя ръката си, вдигна дланта си и се взря в нея.

— С това е свършено, Та-хун. Сега трябва да се облечеш и да видиш баща си. Сега ти си най-възрастният, главата на фамилията. Ти трябва да поемеш отговорността за нещата.

Та-хун се втренчи в него, без да разбира:

— Да поема отговорност?

— Не се притеснявай — каза Хун, развърза връзките, после смъкна нощната копринена роба от раменете на принца и го съблече гол. — А аз ще съм до тебе, Та-хун. Ще ти казвам какво да правиш.

У Мин се върна и веднага започна да облича и реше принца. Още не беше привършил, когато Та-хун се откъсна от него и, ридаейки, се хвърли в краката на Миен-ло.

— Страх ме е, Миен-ло! Толкова ме е страх!

Хун погледна към У Мин, после се пресегна и грубо изправи принца.

— Спри! Веднага трябва да спреш това!

Настъпи момент на неловко мълчание, след това младият принц сведе глава в поклон:

— Съжалявам, аз…

— Не! — изкрещя Хун. — Не се извинявай. Не разбираш ли, Та-хун? Сега ти си танг. Един от Седмината. Аз съм този, който трябва да се извинява, а не ти, чие хсия .

Чие хсия. За първи път това обръщение, използвано за най-високопоставени особи, беше отправено към младежа и Хун Миен-ло можа веднага да забележи ефекта, който то оказа върху него. Въпреки че Та-хун все още трепереше, въпреки че сълзите все още се стичаха свободно по бузите му, той стоеше там, по-изправен отпреди, малко по-висок, осъзнавайки за първи път в какъв се е превърнал.

— Значи разбираш? Добре. Тогава запомни следното: не позволявай на никого, дори и на един танг, да ти говори така, както аз ти говорих преди малко. Сега ти си танг. Върховен господар. Разбираш ли ме, чие хсия ?

Когато Та-хун отговори, гласът му беше различен, почти спокоен.

— Разбирам те, Миен-ло. Баща ми е мъртъв и сега аз съм танг.

— Добре. Тогава, с ваше позволение, ще отидем да видим баща ви и да му отдадем дължимото уважение, нали?

Лека тръпка премина по изнемощялото тяло на младия мъж, за секунда на лицето му се появи сянка на отвращение, после той кимна.

— Както кажеш, Миен-ло. Както кажеш.

Ван Со-леян чу приближаващите им гласове, шумоленето на копринените дрехи и леките стъпки по облицования с плочки коридор, внимателно отвори вратата и се промъкна в полумрака. Много тихо притвори вратата зад себе си, после се обърна и се озова лице в лице с тях. Те продължиха, бързайки, говорейки през цялото време, докато почти не връхлетяха върху него. Той видя изненадата на лицето на Хун Миен-ло, чу изплашеното ахване на брат си.

Усмихна се и съвсем леко се поклони.

— Чух шумове, Та-хун. Гласове, които тихо, но настоятелно зовяха в тъмнината. Какво става, братко? Защо се лутате по коридорите в този ранен час?

Той видя как Та-хун погледна към приятеля си, изгубил ума и дума, как по лицето му се преплитаха противоречиви чувства и се усмихна вътрешно, наслаждавайки се на безсилието на брат си.

— Страхувам се, че имаме лоша новина, Ван Со-леян — му отговори Миен-ло, кланяйки се ниско, с мрачно лице. — Баща ви е мъртъв.

— Мъртъв? Но как?

Той видя как Хун Миен-ло поглежда към брат му и веднага разбра, че на Та-хун не бяха казали всичко.

— Най-добре би било, ако сам дойдете, ваше височество. Тогава ще ви обясня всичко. Но сега ви моля да ни извините. Трябва да отдадем нашата почит на последния танг.

Той забеляза как Хун Миен-ло внимателно наблегна на последните две думи, как гласът му, макар и привидно учтив, показваше как, според него, са се променили нещата. Ван Со-леян се усмихна леко на Хун, после се поклони на по-големия си брат.

— Веднага ще се облека.

Видя ги как тръгват, после, удовлетворен, внимателно отвори вратата и влезе обратно в стаята си.

Откъм леглото нежно го повика млад женски глас:

— Какво беше това, любов моя?

Той се приближи и, смъквайки робата си, легна гол до нея в чаршафите.