Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

— Не знаем. Изпратих човек при Пай Мей. Той само потвърди, каквото каза и Фен Во. Бледият хун мао убил чан ши . Другите му отрязали главата. Защо, не знаем.

— И никой не познава копелето?

Сучек вдигна рамене.

— Искаш ли да направя някои проучвания?

Киан отмести поглед за миг, прецени, след това поклати глава.

— Не. Имам по-добра идея. Чао, Кант… искам да откриете къде е оня и да ударите. Когато тоя шибаняк заспи. Искам него и хората му мъртви. И искам главите им тук, на бюрото си, до сутринта.

Сучек се опита да каже нещо, може би да настоява задачата да убие този хун мао да бъде дадена на него, но Киан вдигна ръка.

— Не, Иржи. Не този път. Искам да отидеш до Лу Бакенбарда и да разбереш цялата история. Ако Ю са се активизирали отново, това заплашва всички ни. А пък ако е нещо друго, искам да го знам. Ясно ли е?

Сучек кимна.

Киан стана, огледа се, по-спокоен сега, след като беше взел инициативата.

— Добре. Да се хващаме на работа. Нека поставим всички тия копелета на местата им. Нали? После можем да продължим да си правим парите.

Те пристигнаха след два часа. Леман ги очакваше. Койката на Халер беше празна, а самият Халер беше на петдесет чи надолу по коридора в общата баня. Тази на Бекер беше заета, но от кукла, докато Бекер стоеше наведен зад фалшивата преграда с пистолет в ръка. Леман лежеше маскиран под одеялото си на горната койка и чакаше. Той също беше въоръжен.

По тези ниски нива нямаше ключалки, така че за хората на Киан беше лесно да отместят плъзгащата се врата и да изтъркалят вътре една газова граната. Тя гръмна с тъп звук, последван веднага от свистенето на излизащия газ. Леман преброи — знаеше, че трябва да са сигурни, преди да влязат. Стигна до трийсет, когато, след като преместиха плъзгащата се врата, двама мъже влязоха в стаята с насочени автомати. Трети чакаше отвън.

Той не им даде шанс. Избута дулото на базуката си изпод одеялото, натисна спусъка и видя как отсрещната стена експлодира. От двамата мъже нямаше и следа. Стена, под и хора бяха изчезнали. Голяма зейнала дупка се бе отворила и разкриваше по-долното ниво. Стърчаха скъсани кабели. Отдолу се чуваха писъци и сладникавата воня на разтопени пластмаси се понесе из въздуха по-силно от газта. По-нататък по коридора прозвучаха два изстрела. Халер си беше свършил работата. Той се появи след миг с пистолет в ръката и огледа дупката в стаята.

— Мръсна работа — той пуфтеше изпод маската си. — Може би Киан сега ще е склонен да преговаря.

— Ще видим — Леман седна и уви голямото си оръжие в одеялото. — Във всеки случай той ще знае, че не сме толкова лесни. Ще бъде по-внимателен за в бъдеще.

— Добре — и Халер плъзна пистолета си обратно в кобура. — Беше малко по-лесно, отколкото ми харесва.

Леман не каза нищо. Просто погледна Халер и поклати глава. Имаха много още да учат.

Както се рееше високо над гората, соколът можеше да види фигурите долу, сред дърветата. Сега първата група беше спряла сред някакво сечище, за да си починат конете — вратовете на хората бяха опънати назад, те прикриваха очите си от слънцето с ръка, докато гледаха нагоре към него. Малко по-назад, отчасти скрита зад листата, чакаше втора група. Тези бяха по-дребни, но бяха повече — по мрачния си инстинктивен начин разбра, че това са хора; знаеше, че вървят пеша.

Кръжеше търпеливо, внимателните му очи дебнеха онова неочаквано движение, което щеше да издаде плячката му. За секунда там нямаше нищо, после, когато посоката на вятъра се смени, се раздаде пърхане, което бързо заглъхна и ниско долу се появи яребица.

Соколът нададе писък и се спусна надолу към плячката си. За миг другата птица сякаш все още можеше да набере височина, но после соколът нанесе страшната си атака.

Вик на триумф се изтръгна от мъжете долу.

Тримата мъже сред сечището се наведоха напред и проследиха сокола, който с широко разперени криле се спускаше надолу, забавяше своето кацане и държеше здраво в ноктите си яребицата. След това кацна на земята сред дърветата вдясно.

Цу Ма се наведе, потупа любовно тъмния врат на коня и извърна глава към другарите си тангове.

— Е, братовчеди, какво мислите?

Ву Ши остави внимателно с едната си ръка лъка на седлото и бавно се обърна с наведена глава. Разговаряха за братовчед си Ван Со-леян, танг на Африка.

— Нямам му доверие — каза той. — Много е тих през последните шест месеца. Твърде е любезен, да му се не види.