Доуди Смит - 101 далматинци

През следващите минути се случиха две удивителни неща. Първо, тъкмо когато Мисис зърна фургона и каза: „Я, едно чудо!“, от него изхвръкна Стафърдшърски териер, каза: „Ето ни пак“ на Понго и Мисис, и се хвърли върху гърдите на мистър Душкинг.

— Ако можехте да го разберете, щяхте да знаете, че това е голям комплимент — каза Джим, застанал до фургона.

— Вярно — потвърди Бил. — Старата стенобитна машина изглежда си пада по вас.

— И аз по него — отвърна вежливо мистър Душкинг и стана от земята, където го беше съборил любвеобилният Териер.

Понго и Мисис успяха да укротят Териера, преди да е направил същия комплимент, на мисис Душкинг. Тогава се случи второто удивително събитие. Към тях се бе приближила голяма кола и хората вътре разглеждаха с интерес Понго, Мисис и Пердита. Изведнъж в колата настъпи небивало оживление, вратата се разтвори с трясък и навън изскочи великолепен далматински дог с кафяви петна. Той се хвърли право към Пердита. Беше отдавна изгубеният й съпруг.

Казваше се Принц. Хората в колата бяха трогнати от неговата преданост към Пердита и веднага предложиха на мистър Душкинг да го вземе. Казаха, че заминават за чужбина и биха се радвали да го оставят в добро семейство, а не в платена кучегледачница. Принц беше на седмото небе от щастие. Освен че много му се искаше да бъде с Пердита, той от пръв поглед разбра, че Душкингови са чудесни питомци.

Така че далматинците потеглиха за Съфък — сто и един на брой. Насядаха по седалките на автобуса и много от хората, които ги видяха, им махаха с ръце — бяха станали прочути, толкова много се писа за тях във вестниците. А покрай пътя се строиха много, много кучета — след като маршрутът им бе оповестен чрез Вечерния лай.

Чакащите кучета им излайваха добрите си пожелания, далматинците им излайваха благодарностите си, тъй че в автобуса беше твърде шумничко. Душкингови обаче нямаха нищо против шума. Те намираха лаенето на щастливи кучета за приятно.

Отначало Принц беше доста стеснителен, затова мистър Душкинг седна до него и взе да го потупва силничко, както обичат да ги потупват големите кучета. (Потупването трябва да е силно, но не прекалено, за да не причини болка. Мистър Душкинг беше много опитен кучепотупвач.) Принц започна да потупва с опашка и изведнъж захапа ухото на мистър Душкинг, на когото му стана много приятно. След това красивият съпруг на Пердита се почувства член на семейството.

Като стигнаха село Димплинг, всички жители бяха наизлезли да ги посрещнат начело с Овчарския пес, тигровата котка и Томи Томпкинс. (Кравите измучаха приветствието си откъм фермата.) Томи беше взел синята каручка и Изтърсачето малко му завидя — но й стана приятно, че вече е голяма и силна и няма нужда от каручка.

Бялата персийска котка, която се бе превърнала в обаятелно същество (добротата прави котките добри) се държа много мило с тигровата котка. Това бе началото на голямо приятелство.

Най-сетне двуетажният автобус премина през портата на Пъклен дом. Езерцето отпред отразяваше този път снежнобяла къща с муселинови завеси по прозорците. Фасадата на къщата все така приличаше на човешко лице и все така имаше изражение — само че сега то бе приветливо.

Лелите чакаха на прага на отворената входна врата. Те пристъпиха напред да посрещнат Душкингови и първите думи на леля Иконом бяха:

— Знаете ли, че на покрива има телевизионна антена?

— Срамота е, ако не я използваме — додаде леля Пулиш.

По този начин Душкингови се досетиха, че на лелите много им се иска да имат телевизор в кухнята, и веднага предложиха да им купят. Понго и Мисис също останаха доволни, защото знаеха колко липсва телевизията на най-малката им дъщеря.

Те всички прекарваха много щастливи часове в топлата кухня и си спомняха дните, когато с помощта на толкова свои братя написаха една от най-интересните страници в историята на Кучешкото царство на Англия.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4370

Издание:

Доуди Смит. 101 далматинци

ИК „Знак“, ИК „Дамян Яков“, София, 1994