Доуди Смит - 101 далматинци

Така че мистър Душкинг — какъв късметлия! — се оказа собственик на сто прекрасни далматинци. Затова реши да си купи голяма къща в провинцията. За щастие спокойно можеше да си позволи това, тъй като правителството отново бе затънало в дългове, а той отново го измъкна от тях. Този път беше възнаграден с такъв доход, който му позволяваше да пести всичко, което иначе би плащал като данъци. Така че спря да ходи на работа — само беше на разположение на правителството, ако пак си обърка сметките.

Един хубав януарски ден той каза на мисис Душкинг:

— Дай да отидем с колата до Съфък да върнем синята каручка на Томи Томпкинс, хем ще се поогледаме за къща. Ще хвърлим едно око и на къщата, където са били затворени кутретата — макар че никога не бих я купил.

Мисис Душкинг само се засмя при тази мисъл.

Взеха Мисис и Понго със себе си, а Късметчето се скри под седалката и също замина с тях — много му се искаше да види Овчарския пес и да го повишат в чин капитан. (Само че не можа да остане дълго под седалката и като се появи, всички много му се зарадваха.) Като стигнаха село Димплинг, първо се разходиха из околностите му и там срещнаха Томи Томпкинс, съпровождан от Овчарския пес. Така че синята каручка бе върната на собственика на място — за голямо облекчение на Душкингови, които се чудеха какво да кажат на родителите на Томи. На самия Томи нямаше какво да му обясняват, тъй като той все още не говореше (макар че гъргоренето му вече звучеше по-скоро като човешки език, отколкото като кучешки). Душкингови веднага разбраха, че Понго, Мисис и Късметчето познават Овчарския пес — а и тигровата котка, която се появи тичешком изневиделица.

— А сега да потърсим къщата на Злобара — предложи мистър Душкинг.

Стигнаха Пъклен дом и видяха, че отпред му имаше голяма табела:

Продава се евтино. Собственикът замина в топла страна.

Портата беше широко разтворена, а вътре в къщата нямаше никой.

Братя Лошърови бяха в затвора, задето набили човека, дошъл да им вземе телевизора, който така и не бил изплатен. Нямаха нищо против затвора, защото срещата им с толкова много престъпници се оказа по-интересна и от телевизията, а и сега вече хранеха големи надежди, че един ден наистина може да се появят като участници в състезанието „Кое е моето престъпление?“

— Каква противна къща! — възкликна мисис Душкинг.

— Каква прекрасна стена! — каза мистър Душкинг.

Него го тревожеше следният проблем: ако закара сто далматинци в провинцията, как да им попречи да се разбягат? А тази прекрасна стена беше точно онова, което му трябваше. Ако само къщата не беше толкова противна!

— Ами ако я боядисаме бяла? — предложи той. — И ако отворим наново зазиданите прозорци? Виж какво чудесно езерце има отпред — кажи-речи, цяло езеро.

Ала мисис Душкинг поклати отрицателно глава. Като влязоха обаче вътре и видяха хубавите просторни стаи, като си ги представиха бели, а не червени, тя започна да променя отношението си.

Понго, Мисис и Късметчето препускаха из кухнята и килера и си спомняха всичко, преживяно там. Душкингови ги последваха и видяха инсталацията за централно отопление. Сетне всички отидоха в конюшнята.

— Ако се отопли тук, ще бъде много подходящо за кучетата — обади се мистър Душкинг.

После вдигна очи и видя Щуротията. Тя много се хареса и на него, и на мисис Душкинг. И още там решиха да купят Пъклен дом и да го превърнат в красива къща.

— Ще основем тук династия от далматинци — обяви мистър Душкинг.

Мисис се засегна. Думата династия й прозвуча като какофония, но Понго й обясни, че тя означава семейство, което живее и процъфтява много, много години.

— Няма да е лошо да основем и династия от Душкингови, които да се грижат за далматинската династия — продължи мистър Душкинг. А мисис Душкинг напълно се съгласи с него.

Промените в Пъклен дом не отнеха много време и една слънчева сутрин в началото на пролетта голям фургон за превозване на мебели и автобус на два етажа спряха пред къщата близо до парка „Риджънтс“. Фургонът беше за покъщнината. Автобусът беше за Душкингови и далматинците. Лелите вече бяха заминали с кола, да подготвят Пъклен дом. Колата се караше от леля Иконом. Към дрехите си на иконом беше добавила и кокетна шофьорска фуражка.

От къщата излязоха мистър Душкинг, Понго и Мисис. Мисис Душкинг вървеше след тях, следвана от Пердита, а бялата котка се бе покатерила на рамото й. (И бялата котка имаше намерение да основе династия в Пъклен дом. Душкингови й бяха обещали хубав персийски котарак за съпруг.)