Доуди Смит - 101 далматинци

— Сега вече ми е ясно как — рече той на Късметчето и отново захапа топчето. Повдигна го и опита да го плъзна встрани. То обаче заяждаше.

„Късметчето ще изгуби доверие в мен“, помисли си Понго и така упорито задърпа, че чак зъбите му щяха да се счупят. После изведнъж се уплаши, че ако резето рязко се отлости, може да се вдигне голям шум. В следващия миг от телевизора се разнесоха гръмогласни ръкопляскания — някой беше познал престъплението на състезателя. (Бил откраднал сто запушалки на вани от различни хотели.) Понго направи последен отчаян опит, резето щракна рязко и вратата на килера се отвори.

— Знаех си, че можеш, татко — гордо заяви Късметчето.

— Важното е да умееш — отвърна Понго, като проверяваше с език дали всичките му зъби са здрави.

Откъм килера задуха ледено течение. Навремето, когато Пъклен дом е бил фермерска къща, там се намирало помещението за обработка и съхраняване на млечни продукти, затова вместо прозорци имаше дървени капаци с подвижни летвички. Лунната светлина проникваше през тях и правеше каменния под да изглежда на тъмни и светли райета. Месото за закуска на кутретата вече беше разпределено в дълги корита, тъй като братята много мразеха да се трудят рано сутрин. За малките имаше по-малки корита, за големите — големи.

— Изчакай да се върна при майка ти — рече Понго на Късметчето. — Ние ще държим братята под око и в случай на нужда ще ги нападнем, а ти вкарай кутретата вътре едно по едно. Кажи им да не започват да ядат, докато всички не заемат местата си пред коритата. Аз ще дойда и ще дам сигнал да се хранят.

Кученцата учудващо бързо напуснаха кухнята, следвайки нарежданията на сержант Късметче, дадени шепнешком. Маршируваха редица след редица като деца, които се изтеглят от училищния двор след час по физкултура, само че по-големите тръгнаха първи, защото бяха най-близо до вратата. Понго и Мисис следяха напрегнато братята, тъй като стотиците ноктенца драскаха доста силно по пода на кухнята, пък и от време на време имаше по някое боричкане, изсумтяване и изпръхтяване — макар и нито едно излайване, дори най-тихичко, защото кучетата се досещаха — животът им зависеше от съблюдаването на пълна тишина. Братята обаче не виждаха нищо, освен екрана.

Късметчето остави своите братя и сестри най-накрая, а двамата с Изтърсачето напуснаха кухнята последни. Изтърсачето беше умно кученце и много добре разбираше, че трябва да се махне от кухнята, но ах, как не му се искаше да напуска телевизора! Затова си тръгна заднишком, без да откъсва очи от екрана.

Последни се изтеглиха Понго и Мисис, които се плъзнаха бързо и безшумно през просторната червена кухня. На прага на килера се извърнаха — братята не бяха помръднали.

— Още колко време ще продължи предаването? — прошепна Понго.

— Двадесет минути — незабавно и с копнеж отвърна Изтърсачето.

Понго и Мисис притвориха след себе си вратата на килера. Резето от вътрешната страна беше разположено ниско и лесно се затваряше. Понго бързо се справи с него под възхитените погледи на кутретата, които бяха заели местата си пред коритата, но дори не бяха близнали храната.

— Едно, две, три — старт! — изкомандува Понго. Всичката храна бе погълната точно за петдесет и девет секунди.

— Ами вие с мама? — попита Късметчето. — Чакайте — мисля, че знам къде е неделната вечеря на Лошърови.

И той я намери върху един от рафтовете — два бифтека, но не особено доброкачествени, ала Понго и Мисис бързо ги излапаха. Сетне Понго разреши на войниците си да тършуват за храна и сам оглави претърсването на килера. Всичко, което ставаше за ядене, беше унищожено, като по-големите кутрета честно деляха храната с по-малките.

— А в онзи долап има ли нещо? — попита накрая Понго.

— Само въглища за парното — отговори Късметчето. — Е, сега вече братята няма да намерят нищо за ядене.

— Да ядат въглища — рече Понго.

Цялата операция по храненето не отне повече от пет минути. Понго си даде сметка, че трябва да изведе възможно най-скоро войската си от Пъклен дом. За обмисляне на план на действие не бе имал никакво време, затова разчиташе на съветите на Полковника. Единственото, което можеше да направи сега, бе да отведе кутретата в Щуротията. Външната врата на килера се отвори лесно и те се заизнизваха през опустялата овощна градина, после през вратата, която Полковникът предвидливо остави открехната. Мисис хвърли поглед назад към осветения от пълната луна Пъклен дом. Какво ли ще направят братята, като открият, че в кухнята няма нито едно далматинче?