Доуди Смит - 101 далматинци

Да, Понго добре съзнаваше този факт. Намерението му беше да остави децата си в Пъклен дом, докато поотраснат, а те с Мисис да се грижат за тях и да им се притекат на помощ в случай на опасност. Той сподели плановете си с Полковника.

— Да, точно така — съгласи се мъдрият стар пес.

— Но какво ще стане с другите кутрета?

— Ще разпространя новината из цяла Англия. Тогава може би и други родители ще се притекат на помощ.

— Съмнявам се, след като е изминало толкова време…

— В случай на най-лошото ще се съгласят ли вашите питомци да ги приютят?

Понго не можеше да си представи, че Душкингови ще откажат да помогнат на някое куче, но все пак това са сто кутрета! От друга страна обаче, дневната беше достатъчно просторна…

— Не допускам, че ще ги изгонят — рече той. — Не мога да си представя. Полковник, как ще закарам цялата тази тълпа до Лондон?

— Така, както са сега, е невъзможно. Ще трябва да обучим всяко мъжко кутре. Ще ги научим да вървят в строй, да се подчиняват на заповеди, а по-големите ще обуча как да си намират храна…

— Аз самият с удоволствие бих учил това — каза Понго.

— Чудесно! А сега какво ще кажеш да поносиш кофичката в уста? Трябва да научиш този номер. Не, не така — изпъни глава напред, за да не се удря в гърдите ти. А така!

Понго откри, че всъщност съвсем не е трудно да се носи пълна с вода кофичка. Това го поободри. Щом като чудесният стар Полковник ще му помага, нищо чудно да успее да спаси всички кученца. Той отнесе кофичката до Щуротията и я постави на пода.

— Вече изглеждаш по-добре — заяви Полковникът. — Може да успееш да заспиш. Докато се стъмни, двамата със съпругата ти всъщност няма какво да правите. А щом се мръкне, ще се срещнете с дечицата си. Междувременно ще ги уведомите за пристигането си.

Една мисъл обаче не даваше покой на Понго.

— Полковник, защо й е било на Злобара да краде толкова далматинчета? Едва ли й трябва повече от едно палто от кожи на далматинци.

Овчарският пес се учуди.

— Мислех, че знаеш — съпругът й е търговец на кожи. Доколкото ми е известно, тя само за това се е омъжила за него.

Вярно! Понго беше забравил. Но щом като Де Монови възнамеряваха да търгуват с палта от далматинци, значи Пъклен дом бе чисто и просто ферма за развъждането им и докато търговията на Злобара процъфтява, никой далматинец нямаше да бъде в безопасност.

„Ще измисля някакво спасение, когато се прибера в Лондон!“ — реши Понго, докато се изкачваше мрачно по стълбите.

Мисис се беше изтегнала на голите дъски до прозореца. Докато кутретата бяха на двора, тя не бе откъснала поглед от тях, а след това умората я бе повалила и тя бе заспала на същото място. Понго я зави със слама и легна до нея, за да я топли. Мисис не помръдна. Последните му мисли бяха на лек упрек към самия себе си. Беше очаквал Овчарският пес да се окаже оглупял от старост провинциален мърморко, а колко много зависеше сега от този добър и мъдър стар воин! Когато Полковникът ги събуди, навън беше нощ.

— С кутретата всичко е наред, но от другите родители не се чува нищо по Вечерния лай — докладва той. — Съобщих за благополучното ви пристигане и отвсякъде пристигат пожелания за успех. Цялото кучешко царство очаква новини от това спокойно селце. Обещах, като си отпочинете, лично да излаете няколко думи.

— С удоволствие — рече Понго.

— А сега да слезем на вечеря — предложи Полковникът.

Тримата се спуснаха по стълбите и добре си хапнаха кренвирши, които котката бе насъбрала през деня. Самата тя беше във фермата — Полковникът обясни, че ако не присъства на следобедния чай на своите питомци, където очаквали да изпие чинийка с мляко, те щели много да се оскърбят.

— Самият аз също трябва да се прибера малко по-късно, защото най-младият ми питомец Томи обича да съм около него, когато се къпе. Така че да побързаме.

Той стана, бутна един прозорец и го отвори.

— Отбранителните съоръжения на Пъклен дом са направо детински прости — продължи старият воин. — Какъв е смисълът да затваряш с катинар главната порта, когато отзад, през тази Щуротия, всеки може да се вмъкне вътре?

Понго чак тогава видя, че Щуротията има врата и прозорец, от които се излизаше на двора на Пъклен дом, и друга врата и друг прозорец, които водеха към запустелите полета, така че всъщност кулата беше нещо като къща на пазача. Вратата към двора на Пъклен дом беше залостена от външната страна, поради което Полковникът прекара Понго и Мисис през прозореца.