Умберто Еко - Баудолино

— Сега ме остави, моля те — извика на Никита. — Това, което исках да разбера, като ти разказах своята история, го разбрах. Повече нямаме какво да си кажем. Благодаря ти, задето ми помогна да стигна до мястото, където съм.

Никита ходеше при него всеки ден, Баудолино го поздравяваше с ръка и мълчеше. С течение на времето Никита забеляза, че вече не е нужно да му носи храна, защото в Селимврия се бе разпространил слухът, че след много векове още един свят човек се е усамотил на върха на колоната, и всички ходеха да се прекръстят под нея и оставяха в кошницата нещо за ядене и за пиене. Баудолино издърпваше въжето, взимаше малкото, което щеше да му стигне за деня, и раздробяваше останалото за многобройните птици, които бяха почнали да се събират на площадката. Интересуваха го само те.

Баудолино остана там през цялото лято, без да произнесе нито дума, изгорял от слънцето, макар често да се скриваше в параклиса, изсушен от горещината. Вършеше нуждите си очевидно нощем, през парапета, и в подножието на колоната се виждаха изпражненията му, дребни като кози барабонки. Брадата и косите му бяха станали дълги и той беше толкова мръсен, че това се виждаше, и вече започваше да се чувства чак отдолу.

Наложи се Никита да отсъства на два пъти от Селимврия. В Константинопол Балдуин Фландърски бе провъзгласен за василевс и латинците постепенно бяха завзели цялата империя, но Никита трябваше да се погрижи за имотите си. В Никея се изграждаше последният бастион на Византийската империя и Никита имаше намерение да се пресели там, където щяха да имат нужда от съветник с неговия опит. Затова се налагаше да си създаде връзки и да подготви това ново изключително опасно пътуване.

И при всяко свое завръщане заварваше в подножието на колоната все по-голяма тълпа. Някои бяха предположили, че един стълпник, тъй пречистен в своето продължително самобичуване, не може да не притежава дълбока мъдрост, и се изкачваха по стълбата да поискат от него съвет и утеха. Разказваха му своите нещастия и Баудолино отговаряше например така:

— Ако си горделив, ти си дяволът. Ако си тъжен, си неговият син. А ако се тревожиш за много неща, си неговият неуморен слуга.

Друг му искаше съвет как да разреши спора си със съседа. И Баудолино отвръщаше:

— Бъди като камилата: носи товара на своите грехове и следвай стъпките на оня, който познава пътищата към Господа.

Трети пък му се оплакваше, че снахата не можела да има деца. И Баудолино казваше:

— Това, което може да мисли един човек за нещата под небето и за нещата над небето, е ненужно. Само онзи, който постоянства в мислите си за Христос, живее в истината.

— Колко е мъдър — повтаряха вярващите, оставяха му някоя пара и си тръгваха утешени.

Настъпи зимата и Баудолино, сгушен, почти не излизаше от параклиса. За да не бъде принуден да слуша дългите истории на тези, които се изкачваха до него, започна да ги преварва:

— Обичаш една жена с цялото си сърце, но си обзет от съмнението, че тя не те обича със същия плам — казваше.

Човекът възкликваше:

— Колко си прав! Ти четеш в душата ми като в отворена книга! Какво да направя?

И Баудолино отвръщаше:

— Мълчи и не измервай другите по себе си.

На дебелака, който се изкачи с огромни усилия горе, каза:

— Всяка сутрин се будиш със схванат врат и ти е трудно да си обуеш гащите.

— Точно така е — съгласи се оня, възхитен.

Баудолино продължи:

— Няма да се храниш в продължение на три дни, но не се възгордявай от това. Не се възгордявай, а яж месо. По-добре е да ядеш месо, отколкото да се хвалиш. И приемай мъките си като дан за своите грехове.

Дойде един баща и му се оплака, че синът му е измъчван от болезнени язви. Баудолино го посъветва:

— Мий го три пъти на ден с вода и сол и всеки път произнасяй думите: „Дево Хипатия, погрижи се за твоя син“.

Онзи си тръгна и след седмица се върна с новината, че язвите на сина му заздравявали. Остави на Баудолино пари, един гълъб и шише вино. Всички се развикаха, че е станало чудо, и болните се завтекоха в църквата да се молят: „Дево Хипатия, погрижи се за твоя син“.

По стълбата се изкачи бедно облечен човек с мрачно лице. Баудолино му каза:

— Зная какво ти има. Носиш в сърцето си омраза към някого.

— Ти знаеш всичко — каза оня.

Баудолино продължи:

— Ако някой иска да върне със зло на злото, може да рани брат си с един знак. Винаги дръж ръцете си зад гърба.

Дойде друг с тъжни очи и му каза:

— Не зная каква болест ме мори.