Умберто Еко - Баудолино

— Ти си от франките, нали? — запита го и обясни, че начинът, по който произнасял някои гръцки думи, бил типичен за провансалците. Запита го също: — Защо, като говориш, си докосваш постоянно белега на лицето? — И на Баудолино, който вече го подозираше, че не е сляп, обясни, че от време на време гласът му ставал по-слаб, сякаш той, Баудолино, прокарвал ръка пред устата си. Ако докосвал брадата си, както правели мнозина, нямало да закрива устата си. Значи си докосвал скулата, а човек го правел, когато го болял зъб или имал брадавица или белег. Тъй като Баудолино бил човек военен, предположението за белега му се сторило по-близко до истината.

Баудолино завърши разказа си и Пафнутий каза:

— Сега ти искаш да знаеш какво се е случило в онази затворена стая на император Фридрих.

— Откъде знаеш, че става дума за Фридрих?

— Хайде, хайде, всички знаят, че императорът се е удавил в Каликаднос, на две крачки от замъка на Ардзроуни, и че Ардзроуни изчезнал, защото владетелят Левон искал да му отсече главата, задето не е пазил както трябва един тъй високопоставен гост. Винаги ме е учудвало, че този твой император, който беше известен на всички като отличен плувец, се е оставил да бъде повлечен от течението на едно поточе като Каликаднос, и сега от теб разбирам много неща. Да опитаме да си ги изясним докрай.

Каза го без ирония, сякаш наистина проследяваше една сцена, която се развиваше пред угасналите му очи.

— Като начало да изключим възможността Фридрих да е бил умъртвен от машината, която произвежда празно пространство. Познавам тази машина, преди всичко тя е свързана с една стаичка без прозорци на горния етаж, а не със стаята на императора, в която има огнище с комин и множество пролуки, през които въздухът минава свободно. Освен това самата машина не може да действа. Опитвал съм я. Вътрешният цилиндър не изпълва външния, тъй че и там въздухът преминава отвсякъде. Майстори механици, по-опитни от Ардзроуни, са правели векове наред безуспешни опити за създаване на подобни машини. Лесно е да накараш силата на топлината да върти едно кълбо, или да отваря една врата, тези играчки са познати от времето на Ктезибий и на Херон. Но да създаваш празно пространство е съвсем друга работа. Ардзроуни беше честолюбив, обичаше да смайва гостите си и толкова. Сега, по въпроса за огледалата. Легендата казва, че великият Архимед бил подпалил с тях римските кораби, но ние не знаем дали това е истина. Пипал съм огледалата на Ардзроуни: бяха много малки и грубо полирани. А дори да допуснем, че са съвършени, едно огледало отразява слънчевите лъчи по пладне, когато са по-силни, но не и сутрин, когато те са слаби. Прибави това, че те би трябвало да минават през прозорец с цветни стъкла, и ще видиш, че твоят приятел, дори да би насочил едно от огледалата към стаята на императора, не би постигнал нищо. Убедих ли те?

— Да вървим нататък.

— Да, въпросът за отровите и противоотровите… Вие, латинците, сте наистина много наивни. Как може да си представите, че на пазара в Галиполи ще се продават вещества, тъй мощни, че самият василевс успява да ги получи само от доверени алхимици, и то на цената на златото. Всичко, което се продава там, е фалшиво и го купуват само варварите, които идат от Кония или от българските гори. В двете шишенца, които са ви показали, е имало чиста водица и дали Фридрих ще е пил от шишенцето на твоя юдей, или от това на оня, когото наричаш Поета, е все едно. Същото можем да кажем и за чудодейното вещество. Ако такова целебно вещество съществуваше, всеки пълководец би се запасил с големи количества от него, за да изцерява и хвърля отново в боя ранените си войници. Освен това ти ми каза каква цена сте платили за тези чудеса: тя е толкова смехотворна, че едва би покрила усилието да си наточиш вода от първата чешма и да напълниш шишенцата с нея… Сега нека ти кажа нещо за Дионисиевото ухо. Ни веднъж не съм чувал нещо през ухото в замъка на Ардзроуни. Фокуси от този род са успешни, когато разстоянието между отвора, в който се говори, и този, от който излиза гласът, е много малко, също както когато правиш фуния с шепи пред устата си, за да те чуят по-надалече. Но в замъка тръбата, която свързва единия етаж с другия, е дълга и извита и преминава през дебели стени… Дали Ардзроуни ви е дал да опитате този уред?

— Не.

— Виждаш ли? Показвал го е на гостите си, хвалел се е с него и толкова. Дори и ако твоят Поет се е опитал да говори с Фридрих, и Фридрих е бил буден, той най-много ще да е чул някакво неясно бръмчене, идещо от устата на Медузата. Може би Ардзроуни е използвал този уред, за да плаши тези, които е канел да спят горе, като ги накара да повярват, че в стаята има призраци, но толкова. Твоят приятел Поета не е могъл да изпрати на Фридрих никакво съобщение.