Андрея Илиев - Реваншът на Тангра

— Хайде — кимна ми той. — Вземай клетки за клониране и потегляме.

А той, пашата му с паша, пи вода колкото два Нила, после кръстоса крака по турски и май просто заспа…

Край поселището ги очакваше изненада: въпреки че имаше осем дни до сбора на бойците, до рова бяха опънали шатри отряд конници. Още повече се смая, когато научи, че пътят им се е пресякъл с неговия — били са в пиратския кораб. Изслуша описанието на елбира, който ги освободил и ги насочил насам.

— Много едър?

— Много, много едър и силен — кимна зачуден Челбек, водачът им.

— С кестенява плитка? И кожени кафяви дрехи?

— Същият!

— Значи е Чакар — усмихна се Ат. — Като братя сме с него.

С елбирите бе станало и друго чудо. Когато станали предния ден от сън, под дървото, където вечеряли, имало оставени пет вързопа с оръжие. Оказало се, че за всеки има меч, копие и по колчан стрели. Показаха му ги — бяха от стомана като неговия Хански меч. Само дето изглеждаха като че ли ковани преди час.

После дойде търговец и му предаде вест от Татра: придвижвал се с хиляда конници и след два дни щял да е на мястото на срещата.

И докато се радваше, получи и най-тежкия удар. Чули, че се събира войска за набег срещу Авар, дойдоха и негови роднини от Сула, недоволни от чичо му. Когато ги попита за Боз-бий, те набърчиха зачудено чела. Сетиха се с голямо усилие за красивото момиче.

— Ама тя си тръгна!

— Къде?

— За родината си. Нали щеше да се жени за Алцек, а ти го уби. Отказа да остане като жена на по-малкия му брат. Чухме, че дори чичо ти я пожелал за четвърта съпруга.

Ат скръцна със зъби.

— Няма я в родината й. Баща й не знае нищо за нея.

— Замина — поклатиха глави мъжете от Сула. — Замина с джурите 86 86 Джура — слуга. си — поне двайсет човека бяха…

Ат се дръпна попарен. Качи се на вала и се загледа в степта.

— Сигурно я държи тайно в двора си — приближи до него Арбуга и се опита да го успокои.

— Не вярвам — поклати глава Ат.

Мълча дълго.

— Знам — каза с побелели устни, — знам един човек, който може да ми каже къде е Боз-бий.

— Тръгваме ли? — отвърна просто побратимът му. — Ще оседлая конете.

— А Танбит?

— Ще я оставя тук. Все пак край нея ще се навъртат сто елбири!

Котка… Котка… На която душата й се пълни от височината… Не просто от това… Там, сред облаците, е в нормалната си среда… Точно. Да… И друго — сравнително млад. Да не забравя — за да влезе с мен, значи не е живял в това време. Е?

Летяща котка?… Няма такова сред приближените на Иисус. Да е от съюзниците му? Някои от малките?… Просто да върши услуга?…

Глупости. Сред Иисусовите… само сред тях… обаче… Еее! Май налучках.

Грешка. Груба грешка, че го търся сред служителите на Сатанаил. Това, че помага на йорегите, не значи, че трябва непременно да е дявол. Голяма вероятност е това да е наистина така. Зло със зло и добро с добро… Но тук категориите се размиват. Всичко чуждо за Големите богове е зло. И врагът на моя враг е мой приятел… И заедно с „целта оправдава средствата“… Да. Постигането на целта оправдава съюзниците.

Така-а-а. Да разровим ангелите. Не, не е ангел. Поне от нисък ранг. Голяма Сила има в него… Значи по-нагоре… Много по-нагоре…

Нуриел?… Той е орел, името му значи огън. Високото е неговата стихия, облаците — първи другари. Нуриел… Обаче в него няма нищо котешко.

Рагуил?… Той следи за реда на Земята и порядъчността на ангелите. Голяма е вероятността той да е тръгнал след мен… Ала по наши сведения е в немилост отдавна. Освен ако не е със задача-условие — справи ли се с нас, да го реабилитират. Не… В него няма… няма котка…

А ако греша за котешкото? Леопард… Леопард… Разиел? Не… той е ученичка. Загадки му дай… гатанки…

Сариил? Не, той взема образа на бик. Къде бик, къде котка.

Леле! Само не този… Обаче… Камаил! Той е. Тук е Камаил!

Стиснах юмруци. Е, Чакар, велика чест са ти оказали. Ти, който до вчера си се напишквал, днес се изправяш срещу Камаил!

Този, който вижда Бог — това значи името му. Главният сред ангелите в чин „власт“, които са гръбнакът на корпуса, воюващ със Сатанаил. И управител на света Марс. Безмилостен, защото в душата му още живее езичеството. Казват, че е бил последният бог на войната при друидите и след разгрома им приел службата при Иисус. Да. Един от малкото „чужденци“, които са се издигнали до такова ниво. Ако това пък не говори за качествата му…

Камаил. Явява се като леопард. Най-добре се чувства като леопард. И е тръгнал на лов за самодива…